Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Ще ми се да бяхме открили още — каза със съжаление и се дръпна назад, за да може Софи да надникне.

В кутията имаше продълговата ивица кафеникав материал, притиснат между две стъкла. Беше папирус — често срещан материал за писане в Близкия изток до края на първото хилядолетие. Този беше изтрит и оръфан, но все пак се виждаха ясно редове изписани на ръка букви.

— Изглежда, е някакъв вид архив на пристанището. Можах да разчета записи за голямо количество жито и добитък, натоварени тук — обясни Хазис. — Разбира се, ще научим повече след лабораторните анализи, но смятам, че това е сметката за митото, което трябва да плати кораб, каращ стоки от Александрия.

— Великолепна находка! — изрази възхищението си Софи. — С малко късмет ще разшири информацията, която сте събрали от склада.

Хазис се засмя.

— При моя късмет ще вземе да се окаже нещо съвсем различно.

В палатката влезе висок мъж с пластмасов контейнер в ръка — водолазът, който още беше по неопрен, а косата му висеше на мокри кичури. Софи още беше ядосана, че я беше изкъпал, и понечи да направи някаква злъчна забележка, но почувства как гласът й пресеква, когато видя широката му усмивка и зелените му очи, които я пронизаха.

— А, Дърк — каза професорът. — Запознай се с прекрасната и леко влажна Софи Елкин от Израелската служба по антиките. Софи, това е Дърк Пит-младши, назаем от американската Национална агенция за морско и подводно дело.

Синът и съименник на директора на агенцията се приближи до масата, остави контейнера и все така широко усмихнат, сърдечно се здрависа със Софи. Тя не възрази, когато задържа ръката й по-дълго.

— Извинявам се за душа, не те видях.

— Няма нищо, вече изсъхнах. — И сама се удиви колко бързо гневът й се смени с някаква странна тръпка; дори се пипна по косата, за да докаже думите си.

— Надявам се, че ще ми позволиш да ти се извиня с една вечеря.

Неочакваното предложение я изненада и тя се зачуди какво да отговори. Някъде в нея един глас й кряскаше, че губи обичайната си невъзмутимост. За щастие намесата на Хазис я спаси от неловкото положение.

— Дърк, какво ни носиш? — попита той и вторачи любопитен поглед в контейнера.

— Няколко нещица от подземното помещение.

Хазис се ококори.

— Значи наистина съществува?!

Дърк кимна.

— Какво помещение? — заинтересува се Софи.

— Докато проучвах вълнолома от вътрешната страна, открих малък отвор в близост до изкопите на Кийт. Можах да си пъхна само ръката, но усетих, че пръстите ми излизат на повърхността. Използвах водоструйката, за да пробия по-голяма дупка.

— Колко голяма е кухината? — попита Хазис.

— Колкото да се вмъкне човек. Дълбока е около метър и осемдесет. Но по-голямата част е над водата. Ще рискувам да предположа, че е била част от мазе, използвано за склад на стоки или архив.

— И как стигна до това заключение? — полюбопитства Софи.

Дърк внимателно избърса пластмасовия контейнер и предпазливо отвори водонепроницаемия капак. Вътре имаше няколко червеникавооранжеви керамични кутии с правоъгълна форма. Той извади една и я подаде на Софи.

— Надявам се, че ще можеш да разчетеш съдържанието. В морското училище не ми преподаваха древни езици.

Софи сложи кутията на масата и предпазливо вдигна капака. Вътре имаше няколко стегнато навити свитъка.

— Това са папируси! — възкликна тя смаяно.

Хазис не можеше да се сдържа повече — нахлузи ръкавици и застана до Софи.

— Чакай да погледна — каза и извади един от свитъците, сложи го на масата и безкрайно внимателно го разви. Странен, но четлив шрифт изпълваше папируса.

— Прилича на коптски гръцки — подхвърли Софи, след като надникна над рамото на професора. Коптският гръцки беше често срещан писмен език в Източното Средиземноморие по време на римското управление.

— Наистина — съгласи се той. — Изглежда, това е годишен отчет на пристанищния началник за пристанищните такси и пристаналите кораби. Тук са изброени имената на корабите с техния товар — допълни той, докато плъзгаше пръста си по две изписани колонки.

— Тук не се ли споменава императорът? — Софи посочи няколко знака най-отгоре.

— Да — отвърна Хазис. — Озаглавено е „доклад за пристанищните такси в Цезарея“ или нещо подобно. Императорът е Марк Максенций.

— Ако не ме лъже паметта, той е бил съвременник на Константин Велики.

— Максенций е управлявал на запад, а Константин на изток, преди да спечели цялата власт.