— Имам добри новини от няколко фронта — каза Челик.
— Приятелю Озден. Ти винаги работиш за мен зад кулисите. Какво си направил за нашата кауза този път?
— Срещнах се с шейх Заяд от емирствата. Той е доволен от работата, която си свършил, и иска да направи още едно значително дарение.
— Въпреки щедростта, която вече прояви? Това е прекрасна новина. Макар все още да не разбирам напълно неговия интерес към нашето движение тук в Турция.
— Той е истински правоверен — обясни Челик — и не се отклонява от пътя на шериата. Притесняват го увеличаващите се заплахи срещу нас, както се видя от скорошните нападения срещу джамии в Египет и тук.
— Да, отвратителни насилия срещу нашите свети места. И като капак кражбата на свещените Мохамедови реликви от Топкапъ. Това са нетърпими нападения срещу нашата вяра от външни сили на злото.
— Шейхът споделя твоите чувства. Смята, че безопасността на неговата страна и на целия регион ще е по-голяма под управлението на сунити фундаменталисти.
— Което те довежда до следващата ти новина? — подхвърли мюфтията с хитра усмивка.
— О, значи птиченцата вече са се разприказвали, така ли? Добре де, както може би знаеш, срещнах се с управителния съвет на Партията на щастието и те се съгласиха да те приемат за свой президентски кандидат. Всъщност направо изпаднаха във възторг, че си готов да заемеш мястото на имам Кея като техен кандидат.
— Истинска трагедия е, че той загина при взрива на джамията в Бурса — отбеляза Батал с искрено съжаление.
Челик потисна победоносната си усмивка и сведе очи, за да не го издадат.
— Ръководството на партията се съгласи да приеме исканията ти за единна предизборна платформа — продължи той.
— Да, ние имаме сходни разбирания — кимна Батал. — Нали знаеш, че Партията на щастието получи само около три процента на последните избори?
— Но тогава ти не беше техен кандидат.
С това погъделичка Баталовото его, което с нарастването на популярността му също беше пораснало значително.
— Обаче изборите са само след няколко седмици — отбеляза мюфтията.
— За нас това е много удобно. Така ще изненадаме напълно управляващата партия и на тях няма да им остане време да реагират на кандидатурата ти.
— Наистина ли вярваш, че имам шансове?
— Резултатите от проучването на общественото мнение говорят, че ако се включиш в надпреварата, ще си само на десет пункта след водача. Това е изоставане, което при определени обстоятелства лесно може да бъде наваксано.
Батал се вторачи в лавиците с мюсюлмански съчинения.
— Това може да се окаже единствената възможност да бъдат премахнати злосторничествата на Ататюрк и страната да бъде върната в своя вековен път. Ние трябва да се подчиняваме на шериата, ислямския закон, във всички области на управлението.
— Това е наш дълг към Аллах — съгласи се Челик.
— Срещу моята кандидатура ще има голяма съпротива, особено по конституционни причини. Сигурен ли си, че ще можем да преодолеем пречките?
— Забравяш, че министър-председателят е таен поддръжник на нашата кауза. Той скри истинската си вяра от обществеността и ще ни подкрепи при образуването на новото правителство.
— Озден, твоята увереност ме радва. Разбира се, аз ще ти отредя ключова роля в управлението на нашата държава.
— Разчитам на теб. — Челик кимна самодоволно. — Що се отнася до обявяването на влизането ти в предизборната борба, ще помогна на твоите съветници да организират голям митинг. С част от парите на шейха ще можем да организираме медийна буря, която ще удави опозицията. Освен това работя и по няколко други проекта за повишаване на популярността ти.
— Така да бъде — каза Батал, стана и стисна ръката на Челик. — Щом ти, приятелю, си до мен, можем да постигнем всичко.
— Да, учителю, наистина всичко.
Челик си тръгна с наперена походка. „Върху наивните до глупост човек може да свири като на цигулка“, каза си той. Щом го изберяха, той, Челик, щеше да дърпа конците. А ако Батал случайно си променеше мнението, той разполагаше и с куп мръсни номера, за да го вкара в правия път.
Излезе от джамията под необичайно чистото и ясно небе и реши, че бъдещето наистина изглежда много светло.
В една лошо осветена килийка във Форт Гордън, Джорджия, анализаторът по турски език Джордж Уидърс слушаше разговора им на запис. Негов работодател беше Агенцията за национална сигурност и нейният оперативен център в Джорджия. Уидърс беше един от многото хора, на които се плащаше да подслушват разговорите в Близкия изток от военната база, закътана сред гористите хълмове около Огъста.
Читать дальше