Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Същинското нападение трая по-малко от минута. Крадците си пробиха път през една стена — взривиха я с пластичния експлозив, след като застреляха един озовал се наблизо пазач. После бързо събраха желаните реликви и избягаха през дупката в разрушената стена.

Бяха организирали още малки диверсионни взривове на различни места в комплекса, за да предизвикат суматоха. Щом излезеха от комплекса през южната порта, чакащият бус щеше бързо да ги откара. Щяха да са им нужни само няколко минути, за да влязат в плетеницата от улици на Султанахмет и да изчезнат в нощта.

Двама мъже в черно изскочиха през Баб уш Селам, метнали на рамо по една брезентова торба. Жената, която държеше Лорън под прицел, им викна нещо заповеднически и те забързаха към буса. Хвърлиха торбите отзад, измъкнаха полумъртвия шофьор и го пренесоха в каросерията. После единият се вмъкна зад волана, а другият измъкна пистолет и го насочи срещу Лорън.

— Дръпни се от буса! — викна жената с маската на Пит и насочи пистолета си към него. — Жената ще дойде с нас. Ако искаш да я видиш жива, ще кажете на полицията, че сме избягали през портата Гюлхане. — И посочи с оръжието си към североизточната страна на комплекса.

Пит стисна юмруци. Очите му мятаха мълнии от гняв. Жената усети яростта му, насочи дулото към главата му и изръмжа:

— Много внимавай!

Мъжът с пистолета хвана Лорън и я повлече към задната врата на буса, блъсна я вътре, качи се и той и затръшна вратата. Жената тръгна заднишком към вратата до шофьора, без да отмества оръжието си от Пит, после се хвърли на седалката. Шофьорът даде газ и бусът се стрелна напред със свирещи гуми.

Пит изтича при Рупе, който беше успял да се изправи, но още трепереше от удара, който му беше нанесла жената.

— Ключовете от колата ти! — викна Пит.

Рупе бързо ги извади и му ги подаде.

— Как си? — попита Пит, докато ги взимаше.

— Ще се оправя — изпъшка Рупе, докато оглеждаше изцапаната си с кръв ръка. — Ти върви. Аз ще съобщя на полицията, когато дойдат.

Пит кимна и се втурна към фолксвагена. Старият автомобил запали още при първото завъртане на ключа, Пит включи на първа, пусна рязко съединителя и потегли с виещ двигател и гуми след микробуса.

Външният периметър на Топкапъ приличаше на наклонено А, където в края на всяко от крачетата имаше порта. Крадците очакваха полицията да се появи при портата Гюлхане и затова бяха поели на юг към Баби Хумаюм, или Императорската порта. Въпреки всекидневното нашествие от туристически автобуси трилентовото шосе към двореца беше тясно и с остри завои, което ограничаваше скоростта.

Бусът вече не се виждаше и сърцето на Пит блъскаше от страх, че няма да успее да го настигне. Професионалните крадци обикновено не са убийци, опита се да си внуши той. При първа възможност вероятно щяха да освободят Лорън. Обаче в този момент си спомни как пазачът на музея беше прегазен нарочно. Освен това бяха чули множество изстрели зад оградата на двореца. Призля му от мисълта, че тези крадци очевидно не се боят да убиват.

Натисна газта докрай и двигателят с въздушно охлаждане на фолксвагена нададе възмутен вой. „Карман Гия“ съвсем не беше бърза кола, но пък размерите й я правеха пъргава в завоите. Пит измъкваше всичко от малкия автомобил, като постоянно превключваше от втора на трета и обратно, докато се носеше по пълния със завои път.

За кратко пътят стана прав, а после излезе на кръстовище. Пит натисна спирачките и се зачуди накъде да поеме. Напред не се виждаше никакъв бус. Сети се за казаното от жената за портата Гюлхане. Нямаше представа къде се намира тя, но си спомни махването с пистолета.

Въпреки многото завои беше сигурен, че тя бе посочила в посоката, която сега се явяваше негово дясно. Включи на първа, даде газ и полетя по павирания път.

Широките корони на стари дъбове прелитаха над главата му. Спусна се по полегат склон и стигна до друго кръстовище, където имаше табела на английски: „Изход“ и стрелка, която сочеше надясно. Пит взе с поднасяне завоя и колата навлезе в лентата за насрещно движение, която — слава богу! — беше празна.

Пътят се разшири в парадна алея, водеща към Императорската порта. Отблясъците на светлини напред се засилиха, щом дърветата и храстите в дворцовата градина отстъпиха пред урбанизираното гъмжило на стария център на Истанбул. Пит забеляза стопове в момента, когато завиваха зад портата.

Бусът!

Почувства прилив на надежда, натисна газта и се понесе към портата. Крадците се бяха оказали прави. Полицията бе реагирала на кражбата, но още не беше стигнала до Императорската порта. Когато я наближи, забеляза встрани от пътя две проснати тела, вероятно труповете на пазачите. С нищо не можеше да им помогне, така че профуча през портата, направи остър завой надясно, намали скоростта и загаси фаровете, та от буса да не го видят.