Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Пит се ухили широко.

— Нищо не би ме зарадвало повече от това да проверим на какво точно сме попаднали. Все ще успея да откъсна за ден или два кораба от възложената ни задача. На борда имаме и археолог, който ще поеме ръководството на работата.

— Чудесно. Аз съм в добри отношения с турското министерство на културата. Ще се зарадват, когато научат, че останките са в добри ръце.

Пит погледна Лорън, която почти заспиваше.

— О, скъпа, моля да ме извиниш за моите исторически дрънканици. Вече е много късно и трябва да те прибера в хотела.

— Да, защото иначе ще легна в някой от саркофазите отвън.

Рупе заключи кабинета и излязоха от музея. Докато слизаха по стълбите, прогърмяха две приглушени експлозии и изведнъж зазвъняха аларми, отекваха във високите стени на Топкапъ. Тримата се спряха изненадани и се заслушаха в далечните викове и трясъка от спорадичната стрелба, която разкъсваше нощното небе. Чуха се още изстрели, при това сякаш се приближаваха. Пазачът изхвръкна от вратата и ужасено изкрещя:

— Нападнали са двореца! Залата със светите реликви в Топкапъ Сарай е обрана, а пазачите при Баб уш Селам не отговарят. Трябва да проверя дали портата е затворена.

Баб уш Селам, или Портата на поздравите, е един от основните входове към ограденото убежище на Топкапъ. Представлява висока палисада, приличаща на онези в Диснилендските дворци, и пред нея сутрин се редят туристите, за да влязат и да разгледат двореца и градините на отоманските султани.

Сега портата зееше, а наоколо не се виждаха никакви пазачи.

Авни спринтира покрай Рупе през служебния паркинг. На около триста метра от портата мина покрай бял микробус, паркиран край пътя. Двигателят на буса веднага се събуди за живот и изрева.

Фаровете му не светеха, което предизвика някакво неприятно усещане у Пит. Усетил, че нещо не е наред, той инстинктивно хукна след Авни.

— Дърк! — извика подире му Лорън, объркана от неочакваната му реакция.

Пит знаеше какво ще се случи, но беше безсилен да го предотврати. Можеше само да гледа, сякаш виждаше пред себе си киносцена, пусната на бавни обороти. Бусът се целеше в пазача и бързо ускори.

— Авни! Пази се! — изкрещя Пит.

Все още с угасени фарове, бусът настигна музейния пазач и го блъсна. Тялото му отскочи високо и после се стовари с глухо тупване на асфалта. Бусът продължи с висока скорост напред и спря пред отворената порта.

От странната форма на главата на Авни Пит разбра, че си е строшил черепа и е издъхнал веднага, така че го подмина и продължи към буса.

Шофьорът седеше зад волана, вторачен тревожно през отворената Баб уш Селам. Тъй като двигателят работеше, не чу приближаващите се стъпки на Пит, докато той не се изравни с вратата. Обърна се да погледне през отворения страничен прозорец и в този момент две ръце го сграбчиха за яката. Преди да успее да реагира, главата и раменете му бяха извлечени през прозореца.

Пит чу шум от приближаващи се стъпки и мярна някаква сянка с крайчеца на окото си, но се занимаваше с шофьора. Беше забил лакът в шията му и го притискаше към колата. Шофьорът се окопити и се опита да се измъкне от хватката му, опря крака в пода и замаха ръце, но Пит натисна гърлото му още по-силно и усети как тялото му омеква.

— Пусни го — викна женски глас.

Пит се обърна, без да спира да души шофьора на буса. Лорън и Рупе го бяха последвали и сега бяха до трупа. Рупе беше клекнал до него и притискаше с ръка дълбока кървяща рана на челото си, а Лорън стоеше и гледаше уплашено Пит.

До тях се беше изправила ниска жена със скиорска маска. Държеше пистолет, насочен към главата на Лорън.

— Пусни го — повтори жената, — или тя ще умре.

Топкапъ Сарай е бил резиденция на отоманските султани почти петстотин години. Представлява широко разпростряна плетеница от сгради, издигнати върху хълм, откъдето се разкрива прекрасна гледка към Златния рог. В двореца се съхраняват съкровища от богатата история на Турция. Сред туристите са много популярни обиколките с екскурзоводи, които им дават възможност да надникнат в личния живот на властвалите султани, като същевременно разглеждат впечатляващи сбирки от картини, оръжия и скъпоценности. В двореца се съхраняват и множество свети ислямски реликви, почитани от милиони мюсюлмани.

Крадците се бяха прицелили точно в тях. Няколко дни преди обира микробусът на една кетъринг фирма с лекота беше вкарал в двореца оръжия и пластични експлозиви. Крадците бяха влезли в комплекса към края на работното време като обикновени туристи и незабелязано се бяха скрили в една барака с градински сечива. Под покривалото на нощта, дълго след напускането на последните туристи и затварянето на портите, крадците взеха оръжията си и тръгнаха към залата със светите реликви.