Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Хайде сега да разгледаме вашите морски дарове.

Пит отвори чантата и извади металната кутия на Джордино.

— Предполагам, че това е нечия банка за черни дни. Закопчалката си падна самичка — обясни с малко виновна усмивка.

Рупе си сложи очилата и започна да оглежда кутията.

— Да, това наистина прилича на сейф. Разбира се, много стар.

— Съдържанието може да улесни датировката — намеси се Пит.

Рупе вдигна капака и се ококори. Сложи на масата една кърпа и започна да вади монетите.

— Трябваше да те оставя да платиш вечерята — подхвърли шеговито.

— Божичко, това чисто злато ли е? — възкликна Лорън, когато вдигна тежката златна монета.

— Да. И изглежда е излязла от някой отомански монетен двор — отговори археологът, докато оглеждаше щампования надпис. — В империята е имало няколко.

— Можеш ли да разчетеш надписа? — попита Лорън, докато се любуваше на извивките на арабските букви.

— Прилича ми на „Аллах Акбар“, Бог е велик.

Рупе стана, отиде до библиотеката и свали един дебел том с твърди корици. Прелисти няколко страници, докато не попадна на илюстрация, показваща древни монети. Сравни едно от изображенията с монетите и кимна със задоволство.

— Съвпадение? — попита Пит.

— Право в десетката. Съвпада с монетите, които са били сечени в Сирия през шестнайсети век. Дърк, моите поздравления. Изглежда, си открил останките на кораб от епохата на Сюлейман Великолепни.

— Кой е този Сюлейман? — попита Лорън.

— Един от най-успешните и будещи възхищение турски султани. Може би по този показател го изпреварва само основателят на империята Осман Първи. Сюлейман Великолепни разширява отоманската империя в Югоизточна Европа и Северна Африка в средата на шестнайсети век.

— Може би това е било подарък или приношение за султана — предположи Пит, извади и керамичната кутия от чантата и започна да развива хавлията. Очите на Лорън блеснаха, като видя сложната украса в синьо, пурпурно и бяло, която покриваше капака.

— Каква красива изработка!

— Старите мюсюлмански занаятчии са правели чудеса с мозайки и керамика — обясни техният домакин. — Обаче никога не съм виждал подобно нещо — призна той.

Вдигна кутията към светлината и започна грижливо да я оглежда. От едната страна имаше малка неравна пукнатина и той я потърка с пръст.

— Направата наподобява на керамичните съдове, произвеждани в Дамаск. Тази украса е от добре известните грънчарски работилници в Изник, Турция.

Внимателно вдигна капака и извади покритата с мръсотия корона.

— Боже мили! — въздъхна Лорън и придърпа стола си по-близо.

Рупе също беше впечатлен.

— Това е нещо, което не може да се види всеки ден — каза той, докато оглеждаше короната под светлината на една от лампите на масата. Взе малка шпатулка и леко свали част от полепналата по короната утайка.

— Да, лесно ще се измие, иска само здраво търкане. — Огледа короната по-внимателно, намръщи се и измърмори: — Странно.

— Какво има? — попита Лорън.

— От вътрешната страна има някакъв надпис. Успявам да различа само няколко букви, които, изглежда, са латински.

— Латински? — повтори Лорън.

— Да. Е, след почистването и консервирането ще научим повече. Надписът ще ни даде възможност да определим произхода на короната.

— Знаех си, че сме дошли на най-подходящото място — каза Пит.

— Май ще се окаже, че твоите корабни останки крият доста тайни — отбеляза Рупе.

Лорън се помъчи да скрие една широка прозявка.

— О, наистина ви задържах прекалено дълго — възкликна археологът, сложи короната в един сейф в ъгъла, а металната и керамичната кутия и монетите пусна в пълен с вода пластмасов съд.

— Нямам търпение да проучим по-подробно предметите заедно с колегите, но това ще трябва да почака, докато се върна от Рим.

— Бих искал да знам какво търси златна корона с надпис на латински сред отомански корабни останки — замислено каза Пит.

— Може никога да не узнаем, но съм любопитен какво още се крие сред тези останки — отговори му Рупе. — Колкото и да е странно, в Средиземно море са открити много малко останки на отомански кораби.

— Ако можеш да уведомиш турските власти за нашето откритие, ние сме готови да помогнем с каквото можем — каза Пит и подаде на Рупе карта, на която с червено беше отбелязано местонахождението на потъналия кораб. — Доста е близо до Хиос, така че може гърците също да предявят някакви претенции.

— Ще звънна още утре сутринта — обеща домакинът им. — Възможно ли е да предприемете пълно първоначално проучване на мястото?