Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Все някой ще може да определи датата точно, нали?

— Наистина извадихме късмет.

— Аз казвам да финансираме проекта още месец и да избегнем връщането във Вашингтон.

Една очукана камионетка „Тойота“ излезе на кея и спря със скърцане до тях. Усмихнат младеж с големи уши изскочи от кабината.

— Някой от вас да си е поръчал превоз до летището?

— Да, аз — отговори Пит и взе малката си раница от лодката.

— А какво да правя с нашите красоти? — попита Ал, докато грижливо увиваше нещата в кърпата, така че младежът да не може да ги огледа.

— Ще ги взема в Истанбул. Познавам директора на подводните проучвания в Истанбулския археологически музей. Той ще им осигури хубаво място и да се надяваме, ще ни каже какво сме намерили.

— Значи няма да има незабравима нощ на Хиос за крал Ал — въздъхна Джордино и му подаде хавлиената кърпа с находките.

Пит хвърли поглед на заспалото селце над пристанището, качи се в колата и подметна на младежа, който вече потегляше:

— Честно казано, не съм сигурен, че Хиос е готов за крал Ал.

Кацнаха на международното летище „Ататюрк“ в Истанбул точно преди да се смрачи. Докато рулираше между огромните боинги, малкият самолет приличаше на комар в пчелен кошер, но най-накрая стигна до свободно място на терминала и спря.

Пит беше сред последните пътници, които слязоха. Още щом влезе в облицования с плочки терминал, една висока привлекателна жена с жълтеникавокафява коса се хвърли към него.

— Най-после! — възкликна Лорън Смит. — Вече се притесних!

Пит я прегърна и я целуна, после каза:

— Имаше някакъв проблем с колесника и самолетът излетя със закъснение. Дълго ли чакаш?

— По-малко от час. — Тя сбърчи нос и облиза устните си. — Солен си.

— На път за летището с Ал намерихме едни корабни останки.

Тя го изгледа укорително.

— Нали винаги си казвал, че летенето и гмуркането не се връзват?

— Така е. Но този комар, с който дойдохме, не се издига на повече от триста метра, така че бях в пълна безопасност.

— Ако хванеш кесонна болест, докато сме в Истанбул, ще те убия — заплаши го тя и се притисна към него. — Останките интересни ли са?

— Да, така изглежда. — Вдигна раницата си и обясни: — Намерихме някои артефакти, които би трябвало да ни разкрият повече. Поканих доктор Рей Рупе от Истанбулския археологически музей да вечеряме заедно. Надявам се, че той може да хвърли повече светлина върху откритието.

Лорън се изправи на пръсти, взря се в зелените очи на Пит и се намръщи закачливо.

— Хубавото е, че още когато се омъжих за теб, знаех, че морето завинаги ще си остане твоя любовница.

— За щастие — той я прегърна с усмивка — сърцето ми е достатъчно голямо и за теб, и за морето.

Хвана я за ръка и я поведе през тълпата, доволен, че няма защо да се реди около лентите и да чака багаж.

Качиха се на такси и поеха към хотела си в централния истанбулски район Султанахмет. След бърз душ и смяна на дрехите взеха друго такси за кратко пътуване до тих квартал на десетина преки от хотела.

— Балъкчи Сабахатин — обяви шофьорът на таксито, щом спряха.

Пит помогна на Лорън да слезе на калдъръма. От другата страна на улицата беше ресторантът, разположен в живописна дървена къща от 1920-те години. Минаха между няколко маси отвън и влязоха в елегантен вестибюл. Един нисък набит мъж се изправи и тръгна към тях с протегната ръка.

— Дърк, радвам се, че можахте да намерите мястото. — И почти смаза ръката му в здраво ръкостискане. — Добре дошли в Истанбул.

— Благодаря, Рей, хубаво е, че те виждам отново. Запознай се с жена ми Лорън.

— За мен е удоволствие — отговори галантно Рупе, докато й стискаше ръката с поклон. — Надявам се, че ще простите на стария копач натрапването тази вечер, но утре сутринта заминавам на конференция по археология, така че това беше единствената възможност да обсъдим с вашия съпруг намереното от него.

— Не, не може да става дума за натрапване. Нещата, които Дърк вади от морското дъно, винаги са ме омайвали — отговори тя със смях. — Освен това ресторантът очевидно е много добър.

— Това е един от любимите ми ресторанти за морски дарове в града — каза Рупе.

Оберкелнерът ги поведе към няколкото трапезарии, разположени в бившия дом. Настаниха се на голяма маса, покрита с ленена покривка, до широк прозорец, който гледаше към задната градина.

— Доктор Рупе, може би ще ми препоръчате някои местни вкуснотии. За пръв път съм в Истанбул.