Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Руди, нали огледахме доста голям участък от дъното между сегашното ни местонахождение и Хиос?

Руди Гън, дребен мъж с очила с рамки от костенуркова коруба, вдигна глава от компютърния екран и кимна.

— Да, последната ни координатна мрежа мина на миля от източния бряг. Тъй като гръцкият остров е съвсем близо до Турция, дори не зная в чии териториални води сме. Бяхме завършили координатната мрежа на деветдесет процента, когато изолацията на задния сензор на АППС се пръсна. Няма да работим най-малко още два часа, докато техниците оправят повредата.

АППС — автономно подводно превозно средство — бе робот с формата на торпедо, натъпкан със сензори. Разполагаше с автономно задвижване и обикаляше над дъното по предварително зададен план за наблюдение, а събраните данни се изпращаха на определени интервали на кораба — майка.

Руди Гън започна отново да трака по клавиатурата. Така както беше облечен в карирани шорти и избеляла тениска, никой не би предположил, че е заместник-директор на НАМПД — Националната академия за морско и подводно дело, — известната правителствена агенция, натоварена с проучването на световните океани. Обикновено Гън по-често можеше да бъде намерен във вашингтонското седалище на агенцията, отколкото на някой от тюркоазните на цвят плавателни съдове, които НАМПД използваше за събиране на информация за морската флора и фауна, морските течения и замърсяването на природната среда. Способен администратор, той много обичаше да бяга от столичната скука и да си цапа ръцете с работа на място, особено ако и неговият шеф е направил същото.

— Какви подводни контури видяхме в околните плитчини?

— Типичните за местните острови: простиращ се във водата наклонен шелф, който рязко се спуска до триста метра дълбочина. Тук се намираме на около трийсет и пет метра над дъното. Доколкото си спомням, то е песъчливо, без особени препятствия.

— Така си и помислих — отговори шефът му и в очите му затрептя пламъче.

Гън го забеляза и подхвърли:

— Откривам някакъв подъл заговор в главата на моя началник.

Дърк Пит се засмя. Като директор на НАМПД беше провеждал десетки подводни изследвания и бе постигнал забележителни резултати, като се почне от изваждането на „Титаник“ и откриването на корабите на изгубената в Арктика експедиция на Франклин 3 3 Джон Франклин — английски полярен изследовател, който загива заедно с почти цялата си експедиция през 1845–1847 г. при о-в Кинг Уилям. — Б.пр. . Пит притежаваше необичаен нюх към разрешаването на загадките на подводния свят. Тих, самоуверен човек с ненаситно любопитство, той беше изпаднал под очарованието на морето още от младини. С годините това привличане не отслабна и редовно го измъкваше от вашингтонското седалище на НАМПД.

— Известен факт е — заяви той весело, — че повечето крайбрежни корабни останки биват откривани от мрежите на местните рибари.

— Корабни останки? — попита Гън. — Доколкото си спомням, турското правителство ни покани да изучаваме цъфтежа на водораслите в техните крайбрежни води. Нямаше и дума за търсене на корабни останки.

— Просто приемам нещата така, както се случват — усмихна се Пит.

— Да, но в момента нямаме пълномощия. Искаш ли да спуснем ДУС 4 4 Дистанционно управляван сонар — Б.пр. ?

— Не. Мрежите на нашия съсед са се закачили на дълбочина за гмуркане.

Гън си погледна часовника.

— Нали след два часа заминаваш, за да прекараш почивните дни в Истанбул с жена си?

— Има повече от достатъчно време за едно бързо гмуркане на път за летището — засмя се Пит.

— Е, значи трябва да събудя Ал — отговори Гън и поклати примирено глава.

Двайсет минути по-късно Дърк Пит хвърли малка раница в зодиака, който се полюшваше до „Егейски изследовател“, и се спусна по сгъваемата стълба в лодката. Щом седна на мястото си, Ал Джордино, нисък мъж с широки гърди, завъртя дросела на малкия извънбордов двигател и гумената лодка се отдели от кораба.

— По кой път към дъното? — надвика Ал Джордино шума, докато паяжините от следобедния сън бавно се разкъсваха пред очите му.

Пит беше засякъл местоположението по няколко точки на съседния остров. Насочи Джордино към брега под избрания ъгъл и изминаха съвсем кратко разстояние, преди да му нареди да угаси двигателя. После хвърли малката котва от носа и когато тя стигна дъното, отбеляза:

— Малко повече от трийсет метра. — Гледаше червената отметка на въжето, която се виждаше под водата.