Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Капаците отворени.

— Първи и втори апарат готови!

— Готови! — долетя отговорът.

Байцен следеше крайцера през перископа и чакаше търпеливо. Моряците около него не смееха да си поемат дъх. Той гледа до мига, когато големият силует на кораба се озова точно пред тях. И тъкмо когато отвори уста, за да изкомандва огън, очите му внезапно бяха заслепени от огнено кълбо. Секунда по-късно приглушен взрив долетя под водата до подводницата.

Байцен гледаше втрещен през окулярите как от крайцера изригнаха пламъци и дим и осветиха небето в тъмночервено. Големият боен кораб потрепери и се заклати, малко по-късно носът му потъна под водата. Кърмата бързо щръкна нагоре, постоя така известно време, след това се плъзна след носа към морското дъно. За по-малко от десет минути огромният крайцер изчезна под водата.

— Вос… сигурен ли си, че в този квадрант няма мини? — попита Байцен. Гърлото му беше пресъхнало.

— Да, господин капитан — потвърди помощникът, който в момента за втори път проверяваше картата с разположението на минните полета.

— Потъна — измърмори капитанът на разтревожения екипаж, който стоеше в очакване на заповеди. — Затворете носовите капаци и свободно.

Разочарованият екипаж се зае с обичайните си задължения, а капитанът остана на перископа и безмълвно гледаше през окулярите. Десетина души бяха оцелели в спасителните лодки, но той не можеше да им помогне с нищо в тези бурни води. А и не искаше — те бяха неприятели. Вторачен в пустото черно море, капитан Байцен се опитваше да измисли някакво обяснение. Но никое не беше смислено. Бойните кораби не се взривяват от само себе си.

Мина доста време преди Байцен да се откъсне от перископа и да се върне мълчаливо в каютата си. Тъй като щеше да умре през войната, никога нямаше да научи защо се беше взривил „Хампшир“. Но през останалите дни от късия си живот младият капитан така и не успя да прогони спомена за последните минути на крайцера — наглед безпричинната гибел на един боен кораб.

Юли 2012, Кайро, Египет

Обедното слънце прежуряше въпреки прахта и мръсотиите, които бяха загърнали древния град като мръсно одеяло. При температури, които надхвърляха и най-високите, измервани някога през последното столетие, само малцина киснеха на горещите камъни във вътрешния двор на джамията Ал Азхар.

Разположена в източната част на Кайро само на два и половина километра от Нил, Ал Азхар се извисяваше над града. Беше една от най-старите сгради, построена още през 970 година от фатимидските завоеватели 2 2 Мюсюлманска шиитска династия, произхождаща от Фатима, дъщерята на пророка Мохамед, жена на Али, четвъртия халиф и първи имам на шиитите. Водачът на фатимидите се смята не само за халиф, но и за махди — предопределен от Бога безгрешен водач. — Б.пр. . С времето беше достроявана и разширявана и постепенно се бе сдобила с положението на петата по важност джамия за мюсюлманите. Сложни каменни плетеници, стърчащи в небето минарета, кула с формата на луковица — всичко привличаше очите и отразяваше хилядолетие артистичност. Зад дебелите като на крепост каменни стени бе центърът на джамията — голям правоъгълен вътрешен двор, заобиколен от всички страни с високи колонади.

В сянката на една от колонадите мъж с торбести панталони и свободна риза избърса слънчевите си очила и огледа вътрешния двор. В обедната горещина имаше само малцина младежи — разглеждаха джамията или се разхождаха, потънали в безмълвна медитация. Това бяха студенти от близкия университет Ал Азхир — институция уважавана в Близкия изток като средище на ислямските науки. Мъжът докосна гъстата брада, която покриваше младежкото му лице, и метна през рамо овехтялата си раница. Носеше бяла памучна кефия и с лекота можеше да мине за обикновен студент.

Излезе на слънцето и пресече двора към югоизточната колонада. Фасадата над заострените арки беше покрита с богато украсени ниши, превърнали се в любимо място за гълъбите. Младежът стигна до издадената централна арка, над която се извисяваше четириъгълна плоча, обозначаваща входа към молитвената зала.

Поканата за обедната молитва беше прозвучала още преди час, така че просторната молитвена зала сега беше почти празна. Пред фоайето малка група студенти седеше на пода и слушаше лекция на университетски преподавател за Корана. Мъжът заобиколи групата и се доближи до входа. Там брадат мъж с бяла роба го изгледа строго. Посетителят си свали обувките, мълчаливо благослови Мохамед и след това влезе, изпратен с кимване от вратаря.