Клайв Къслър - Златото на Спарта

Фактът, че вършеха това, което обичат, беше благо, което нито единият не приемаше за даденост. И двамата бяха положили много усилия, за да стигнат до тук.

Преди да се пенсионира, бащата на Реми беше частен предприемач, който строеше летни вили по брега на Нова Англия, а майка й — педиатър и автор на поредица от бестселъри за отглеждането на деца. Следвайки стъпките на баща си, Реми се записа в Бостънския университет, и излезе оттам с диплома по антропология и история и специализация върху древните търговски пътища.

Бащата на Сам беше починал преди няколко години, а преди това беше един от водещите инженери на програмите „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“ на НАСА и колекционер на редки книги: страст, която беше предал на Сам още в най-ранна възраст. Майка му, Юнис, живееше в Кий Уест, където, въпреки че беше почти на седемдесет, управляваше чартърен кораб, предназначен специално за гмуркане и дълбоководен риболов.

Сам също беше последвал стъпките на баща си, ако не в избора на образование, то поне в призванието, като се сдоби с инженерна диплома с отличие от „Калтех“ заедно с няколко трофея за лакрос и футбол.

През последните му месеци в „Калтех“ с него се свърза човек, който впоследствие се оказа от Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната (АИПСО), чрез която правителството разработваше и изпитваше най-новите и скъпи играчки за военните и разузнаването. Предлаганото заплащане беше много по-ниско от това, което можеше да изкара в цивилния свят, но примамливата възможност да се отдаде на чисто инженерство, съчетано със служба за страната, улесни избора на Сам.

След седем години в Агенцията Сам се оттегли с неясното намерение да осъществи някои от собствените си идеи на практика и се върна в Калифорния. Две седмици по-късно срещна Реми в „Лайтхаус“, джаз клуб на Хермоза Бийч. Сам беше влязъл в клуба за една студена бира, а Реми тъкмо празнуваше успешната си експедиция за проучване на слуховете за потънал испански кораб близо до Абалон Коув.

Макар нито единият да не би нарекъл първата им среща „любов от пръв поглед“, и двамата бяха съгласни, че нещата са били „доста ясни още след първия един час“. Шест месеца по-късно се ожениха на същото място, с малка церемония в „Лайтхаус“.

Насърчен от Реми, Сам се гмурна с главата надолу в свой собствен бизнес и след година направи удар с изобретяването на аргоновия лазерен скенер, който можеше от разстояние да открива и идентифицира метални смеси и сплави от злато и сребро до платина и паладий. Търсачи на съкровища, университети, големи компании и минни предприемачи се надпреварваха да лицензират творението на Сам и след две години „Фарго Груп“ вече отбелязваше годишни приходи от три милиона долара, след четири започнаха да ги търсят корпорациите с дълбоките джобове. Сам и Реми приеха най-високата оферта, продадоха компанията за достатъчно пари, за да се осигурят до края на живота си, и повече не погледнаха назад.

— Докато ти се къпеше, аз се поразрових — каза Сам. — Доколкото успях да се ориентирам, може би имаме истинска находка.

Дойде сервитьорът и остави на масата кошничка с топли хлебчета чабата и каничка зехтин, после взе поръчките им. За начало си взеха калмари с червен сос и манатарки. За предястие Сам избра паста с миди, раци и сос песто, а Реми — равиоли със скариди и раци в бял сос с босилек.

— Какво искаш да кажеш? Подводницата не си ли е подводница?

— За Бога, жено, дръж си езика! — изшътка Сам с престорено възмущение.

Ако силата на Реми беше антропологията и древната история, Сам обожаваше периода на Втората световна война. Беше наследил тази страст от баща си, бивш участник във военноморските кампании на Съединените щати в Тихия океан. Липсата на всякакъв интерес от страна на Реми към това кой точно е потопил „Бисмарк“ или защо битката при Булж е толкова важна, никога не спираше да го удивлява.

Реми беше ненадминат антрополог и историк, но беше склонна да прилага аналитичен подход към всичко, докато за Сам историята винаги се свеждаше до разкази за истински хора и техните истински дела. Реми анализираше, Сам мечтаеше.

— Покорно се извинявам — каза тя.

— Приема се. Ето за какво иде реч. Предвид размера на протока, няма начин това да е голяма подводница. Плюс това, перископът изглежда доста малък.

— Миниподводница?

— Именно. Но перископът е доста обрасъл. Трябва да е там поне от няколко десетилетия. И още нещо, доколкото знам, търговските подводници, които се използват за проучвания, картиране и прочее, нямат перископи.