Клайв Къслър - Златото на Спарта

Но това, което радваше Бондарук повече от военните успехи, беше укрепващата му връзка с полковника. Преди да бъде призован от революцията, полковникът беше преподавал история на Персия. Персийската империя, обясняваше той, датира отпреди почти три хилядолетия, а в зенита си обхващала териториите около Каспийско и Черно море, земите на днешна Гърция, Северна Африка и голяма част от Близкия Изток. Полковникът разказа на Бондарук, че Ксеркс I Велики, който нахлул в Гърция и разгромил спартанците при Термопилите, бил роден в същите планини, които Бондарук наричаше свой дом, и даже се твърдяло, че отгледал десетки деца в Копет Даг.

Тази мисъл не напускаше Бондарук, докато заедно с партизаните си продължаваше да тормози съветските части. Накрая, през 1990 г. — повече от десет години след първоначалното им нахлуване — войските на Червената армия се оттеглиха. Скоро след това Съветският съюз се разпадна.

Битката беше приключена, но Бондарук не можеше да стане отново мирен овчар. С помощта на иранския си приятел той се премести в Севастопол, който след краха на Съветите се превърна в Дивия запад на черноморския регион. Там вродените му лидерски способности и хладнокръвието му пред насилието и жестокостта му осигуриха място първо на черния пазар, а след това и в украинската „Красная мафия“. На трийсет и пет години Хедеон Бондарук дърпаше конците на цялата организирана престъпност в Украйна и беше натрупал не един милион.

При положение, че позицията, властта и богатството му бяха сигурни, вниманието на Бондарук се насочи към една идея, която от години занимаваше мислите му — дали Ксеркс Велики наистина беше роден и израсъл в Копет Даг, в собствената му родна планина? Дали те двамата като момчета, макар разделени от десетки векове, бяха вървели по едни и същи пътеки, дивейки се на едни и същи красиви гледки? Възможно ли е самият той да се окаже потомък на персийския цар?

Отговорът не дойде лесно. Нужни бяха пет години, милиони долари и всеотдаен екип от историци, археолози и генеалози, но на четирийсетия си рожден ден Хедеон Бондарук знаеше със сигурност — той наистина беше пряк кръвен потомък на Ксеркс I, владетел на Персийската ахеменидска империя.

От този момент нататък любопитството му бързо прерасна в мания по всичко, свързано с Персия.

Използва цялата мощ на богатството и влиянието си, за да събере колекция от персийски артефакти: от потира от венчалната церемония на Увакшатра, до зороастрийски ритуален каменен подиум от времето на династията на Сасанидите и инкрустиран със скъпоценни камъни герон, носен от самия Ксеркс в битката при Термопилите.

Колекцията му беше почти завършена. С изключение на един крещящ пропуск. Личният му музей, скрит в утробата на имението, беше чудо, което той не споделяше с никого, отчасти защото никой не беше достоен за величието му, но най-вече защото колекцията не беше пълна.

Все още, помисли той. Скоро ще реши и този проблем.

Сякаш по даден знак вратата на кабинета се отвори и влезе камериерът му.

— Извинете…

— Какво има?

— Търсят ви по телефона. Господин Архипов.

— Свържи ме.

Камериерът излезе, като внимателно затвори вратата след себе си. След няколко секунди телефонът на бюрото иззвъня. Бондарук вдигна.

— Кажи ми, че се обаждаш с добри новини, Григорий.

— Така е. Според източника ми човекът има антикварен магазин в района. Сайтът, където е публикувал снимката, е авторитетен форум сред дилърите на антики и търсачите на съкровища.

— Някой проявявал ли е интерес към стъклото?

— Няколко души, но не сериозно. Засега повечето смятат, че това е просто парче от счупена бутилка.

— Добре. Ти къде си?

— В Ню Йорк, чакам си полета.

Бондарук се усмихна.

— Винаги поемаш инициативата. Това ми харесва.

— Затова ми плащате — отвърна руснакът.

— Ако успееш да ми осигуриш парчето, ще има бонуси. Как възнамеряваш да подходиш към дилъра?

За момент отсреща настъпи мълчание. Бондарук почти виждаше познатата жестока усмивка по устните на Архипов.

— Смятам, че директният подход винаги е за предпочитане. Нали?

Архипов е наясно с директността и резултатите, помисли Бондарук. Бившият кадър на Спецназ, специалните подразделения на КГБ, беше умен, безскрупулен и неумолим. За дванайсет години работа при Бондарук нямаше нито една неуспешна мисия, дори от най-мръсните.

— Съгласен съм. Оставям на тебе тогава. Само внимавай и бъди дискретен.