Клайв Къслър - Изгубената империя

Сам и Реми гледаха да не излизат от Зоната на сигурност, която си бяха определили — петдесетметрова, кристалночиста водна ивица край остров Чумбе. Зад нея се намираше каналът. Човек трудно можеше да пропусне демаркационната линия: течението, което се движеше със скорост над шест възела, вдигаше завеса от пясък. Нея Сам и Реми бяха нарекли Мъртвата Зона — веднъж пристъпиш ли в силното течение без осигурително въже, гарантирано ти е еднопосочно пътуване нагоре по брега.

Въпреки опасността — или може би тъкмо заради нея, — ежегодното пътешествие до Занзибар беше сред любимите им. Освен акули, тяхната плячка, силни течения и подводни пясъчни бури, продължаващи с месеци, Източноафриканското крайбрежно течение предлагаше и съкровища: макар и най-често безстойностни отломки, ценни само с това, че гъделичкаха любопитството им, но на Сам и Реми това им стигаше. Векове наред кораби бяха сновали по източния бряг на Африка, от Момбаса до Дар ес Салаам, много от тях натоварени със злато, скъпоценни камъни и слонова кост за градовете на колониалните империи. Безброй съдове, потънали в и около Занзибарския канал, бяха разпилели товара си по дъното, а той само чакаше подходящото течение да го изрови или премести в обсега на любопитни гмуркачи като двамата Фарго. През годините бяха откривали златни и сребърни монети, от древноримски до испански, китайска керамика, нефрит от Шри Ланка, сребърни накити и прибори… Бяха намирали всякакви неща — от изумителни до най-обикновени. Този път засега бяха попаднали само на един по-забележителен предмет: ромбоидна златна монета, така обрасла с разкообразни, че не можеха да различат никакви детайли.

Сам и Реми погледаха акулите още няколко минути, после си кимнаха и заплуваха на юг по дъното, като от време на време поспираха да разровят пясъка с хилки за тенис на маса с надеждата бучката, привлякла вниманието им, да се окаже скрито парче история.

Остров Чумбе, дълъг приблизително девет километра и три километра широк, има формата на дамски ботуш, чиито пръсти сочат към канала, а острият ток — към самия Занзибар. Непосредствено над „глезена“ има пролука в пясъчните наноси — провлак, който води към лагуната, образувана от тока.

След петнайсетина минути лазене, двамата стигнаха дотам и се насочиха на запад, докато стигнаха на десетина метра от брега, после свиха отново на север и подновиха търсенето. Сега бяха по-бдителни. На това място от пясъчната ивица основният канал се приближаваше застрашително към брега, с което Зоната на сигурност се стесняваше до петнайсет метра. Реми плуваше към брега, на около метър-два от Сам, като и двамата често се поглеждаха, за да се уверят, че другият не се е понесъл към бездната.

С периферното си зрение Сам зърна мимолетен проблясък на злато отдясно. Спря, коленичи на пясъка и почука с ножа си по кислородната бутилка, за да привлече вниманието на Реми. Тя също спря, обърна се и заплува към него. Сам й посочи мястото и тя кимна. Той я поведе към пясъчната ивица.

Пясъчната стена, висока над три метра, бележеше своеобразна пропаст, в която дълбочината на водата от метър и нещо рязко нарастваше на шест. Спряха и се огледаха.

Реми сви рамене: „Накъде?“

Сам също вдигна рамене и продължи да оглежда пясъчния насип. Ето там. Отново видя проблясъка, на няколко метра вдясно. Заплуваха към него, но се спряха. Тук Мъртвата зона беше още по-близо, на няма и три метра зад гърбовете им. Дори оттук усещаха течението, като водовъртеж, който се опитва да ги увлече в дълбините.

На височината на кръста, от пясъчната стена стърчеше нещо като петнайсетина сантиметров обръч на бъчва. Макар потъмнял и обрасъл, на няколко места течението го беше измило и се виждаше лъскавият метал.

Сам протегна ръка и разчисти наоколо. Откриха се двайсет, после двайсет и пет сантиметра от обръча.

Сам продължи да разчиства нагоре с надеждата да открие част от дървото, ако не се е разпаднало от годините.

Изведнъж спря. Погледна към Реми и видя ококорените й зад маската очи. Над обръча се показа не дърво, а извита метална плоскост, патинирана в зелено. Сам падна на колене и запълзя напред, докато гърдите му почти опряха в наноса. Изви глава нагоре и започна да разчиства пясъка под обръча. След трийсетина секунди се отвори кухина. Сам пъхна ръка в нея и опипа вътрешността с разперени пръсти.

После издърпа ръка и заотстъпва, докато се върна при Реми. Тя го погледна очаквателно. Той кимна в отговор. Нямаше съмнение: това не беше бъчва, а корабна камбана.