Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Мислите ли, че са я отвлекли от клуба? — попита Робърт.

— Така изглежда.

— Може би е познавала похитителя.

Краля поклати глава:

— Дори да е срещнала познат, нямаше да излезе, без да ми се обади. Джени беше добро момиче.

Робърт замълча за момент. Искаше да прецени колко е разумно да разкрива за жертвата.

— Била е упоена. С ГХБ. Чували ли сте за това?

Краля се усмихна широко. Знаеше, че не е възможно Робърт да е толкова наивен.

— Да, чувал съм. С това ли са я упоили?

— Да.

— Каза, че са я измъчвали — намеси се Джером.

— Да.

— Какво означава това?

Робърт сведе очи към портретите върху масата. Ясно си представи голото осакатено тяло, вързано за дървените стълбове.

— Убиецът е искал да й причини максимално страдание. Не я е убил веднага, с куршум или нож. Искал е да умре бавно. — Нямаше смисъл да крие истината. — Одрал я е жива и я е оставил да умре.

— Какво? — Джером повиши гласа си с половин октава.

Детективите запазиха мълчание.

Краля се опитваше да сдържи гнева си, но очите му сякаш горяха. Веднага си представи Джени, сама, умираща от болка, молеща за милост, викаща за помощ. Напразно се опита да пропъди тази картина от съзнанието си. Когато заговори, в гласа му звучеше искрен гняв:

— Вярващ ли сте, детективе?

Въпросът изненада както Карлос, така и Робърт.

— Защо?

— Защото, ако сте вярващ, молете се на Бог да откриете убиеца на Джени преди мен.

Робърт разбираше гнева му. Докато в полицията всичко се правеше според закона, сутеньорът нямаше тези ограничения. Идеята Краля да хване първи убиеца звучеше съблазнително.

— Трябва ни списък на всичките й… клиенти, всички хора, с които се е срещала през последните шест месеца. Убиецът може да е някой от тях.

Краля се усмихна мазно:

— Харесвате ми, детектив Хънтър. Развеселявате ме… Нямам представа за какво говорите. Клиенти…?

Робърт знаеше, че няма начин да го накара да предаде списъка на бившите клиенти на Джени.

— Казахте, че искате да знаете името й. Вече ви го казах. Опасявам се, че не мога да ви помогна повече — каза Краля и кимна към стълбите.

Двамата детективи станаха мълчаливо. Робърт взе снимката и компютърния портрет от масата.

— Още нещо — добави, като извади едно листче от джоба си.

Краля го погледна отегчено.

— Виждали ли сте този символ?

Краля и Джером погледнаха странната рисунка. Джером поклати глава.

— Не, никога — каза Краля. — Какво общо има със смъртта на Джени?

— Намерихме го близо до трупа — излъга Робърт.

— Само още един въпрос — намеси се Карлос. — Знаете ли откъде е Джени? Трябва да се свържем с родителите й.

Краля погледна Джером, който сви рамене.

— Не проверявам биографията на момичетата, но мисля, че беше от Айдахо, Юта или там някъде.

Карлос кимна и тръгна след партньора си. Когато стигнаха стълбите, Робърт се обърна и за последен път погледна Краля.

— Ако го хванете преди нас…

Онзи се втренчи в лицето му.

— … накарайте го да страда.

Краля не отговори. Само изпрати с поглед двамата мъже, докато слязоха от етажа за специални гости и се изгубиха в тълпата от танцуващи хора.

— Какво ти каза оня идиот Кълан по телефона за Джени? — обърна се Краля към бодигарда си веднага щом двамата детективи се скриха от поглед.

— Каза, че бил проверил в моргата, в болниците и в отдела за изчезнали лица и не намерил нищо.

— Какъв некадърник! И да му платим, на всичкото отгоре!

Джером кимна в съгласие.

— Кажи на момичетата, че след малко тръгваме. Но преди това извикай бармана, онзи, с когото Джени си приказваше от време на време, дългокосия.

— Добре. — Джером замълча, докато шефът му изгълта половин бутилка шампанско на един дъх. — Добре ли си, шефе?

Краля хвърли празната бутилка върху масата, като събори няколко чаши и привлече излишно вниманието.

— Какво зяпате бе, кретени? — изкрещя на клиентите от съседната маса.

Четиримата бързо се извърнаха.

— Не, не съм добре — каза Краля, като се обърна към бодигарда. — Всъщност изобщо не съм добре, Джером. Някой е отмъкнал едно от момичетата ми изпод носа ми. Измъчвал я е и я е убил, ако можем да вярваме на детективите. — По лицето му се изписа отвращение. — Одрал я е жива, Джером. Кажи ми сега, кой може да бъде толкова глупав, че да направи това на някое от моите момичета?

Джером само сви рамене.

— Аз ще ти кажа кой… мъртвец! Искам този мръсник, разбираш ли? Искам го жив, за да му покажа какво е истинско мъчение. — Краля постави дясната си ръка върху врата на Джером и приближи лицето си до неговото. — Каквото и да ми струва това, чернилко. Каквото и да ми струва!