Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Мъртва е. Била е убита по много жесток начин. Лицето й… — Робърт замълча, докато намери подходящата дума — … е неузнаваемо. Наложи се да използваме специална програма, за да възстановим образа й.

За известно време Краля остана втренчен в него, после посегна към снимката. Разгледа я още няколко секунди. Робърт беше сигурен, че престъпният бос познава жената, но имаше и нещо друго. Скрита емоция.

— Какво ви кара да мислите, че, познавам тази жена?

Робърт знаеше какво се опитва да направи престъпникът.

— Слушай какво, Кралю, или не знам там какъв си. Не се интересувам от теб или заниманията ти. С каквато и престъпна дейност да се занимаваш, сигурен съм, че колегите ми съвсем скоро ще те пипнат. Днес обаче не е този ден. Колкото и странно да звучи, ти не си заподозрян в това разследване. Човекът, който я е убил, извърши друго убийство вчера и ще продължава да убива, докато не го спрем. Информацията за нея може да ни насочи към този изверг. Ако е била от твоите момичета…

— Моите момичета ли? — прекъсна го Краля. Явно не смяташе да признае, че се занимава със сводничество.

— Ако искаш да се преструваш на глупак, добре, но в момента не ме интересува дори да си най-големият сутеньор в света. Не се занимавам с теб. Ние сме от отдел „Убийства“, не от „Наркотици“.

Краля отново остави рисунката на масата.

— Хубава реч, детективе.

Робърт си пое дълбоко дъх. Втренчи се в човека пред себе си.

Краля бързо видя своя шанс:

— Ако искате да ви помогна, можем да сключим споразумение.

Робърт очакваше нещо такова.

— Какво споразумение?

— От време на време имам нужда от помощта на момчетата с черно-бели униформи. Ако аз ви помогна, трябва да ми помогнете и вие. Така всички ще са доволни. Може да бъде полезно сътрудничество и за двете страни.

Едва тогава Карлос осъзна какво има предвид Краля. За разлика от Робърт той не успя да се сдържи.

— Майната ти! Някой е измъчвал и убил едно от твоите момичета, а на тебе не ти дреме! Мислех, че ги закриляш, че си техен покровител. Не е ли това работата на сводниците? — Карлос се изчерви като домат. Гласът му бе гневен и силен и привлече вниманието на хората от съседните маси. — Сега използваш смъртта й, за да ни вербуваш за бандата си от подкупни ченгета. Какъв крал си ти? Нещастник!

Той се изправи, като очакваше Робърт да направи същото. По-възрастният детектив остана на мястото си.

Краля се изсмя:

— О, я стига. Нали няма да ми прилагате старата тактика „добро ченге — лошо ченге“? За глупак ли ме мислите? Тези номера действат само във филмите, а тук не е снимачна площадка.

— Не е номер — спокойно се намеси Робърт. — Но убиецът обича игричките. Детектив Гарсия е прав. Този тип е отвлякъл едно от момичетата ти и остави за спомен един голям среден пръст. — Наведе се напред и облегна лактите си на масата. — Ние не те мислим за глупак, но убиецът явно те мисли. Той ти се надсмива и това не ме изненадва. Влязъл е на твоя територия, отмъкнал е едно от момичетата ти, а ти дори не си разбрал. Да не мислеше, че е заминала на почивка? Какво ще стане, ако реши да вземе още някое момиче? Може би някое от тези, които седяха тук допреди малко?

Краля го гледаше втренчено.

— Е, какво? — продължи Робърт. — Ще продължиш да седиш и да се преструваш на непукист? Ще си представяш, че все още владееш положението, че все още си Краля? Единственото, което искаме от теб, е да ни кажеш името й. Ако ще само за да известим семейството й.

Робърт очакваше някаква реакция, но не видя никаква. Знаеше че Краля е познал компютърния портрет и това беше голяма крачка в правилната посока. Сега, след като вече беше наясно къде да търси, лесно щеше да установи самоличността й. Нямаше нужда от помощта му. Той се изправи и тръгна след Карлос.

— Детективе — извика сутеньорът, когато двамата стигнаха до стълбището.

Робърт се обърна. Краля даде знак на Джером и той извади от джоба на сакото си снимка. Постави я на масата до компютърния портрет. Детективите се върнаха и сравниха двете лица. Приликата беше невероятна.

— Казва се Джени Фарнбъро. Търся я от миналия петък.

Робърт почувства как пулсът му се ускорява.

— Тогава ли я видя за последен път?

— Да. Миналия петък, тук.

— Тук ли? — възбудено попита Карлос.

— Да. Седеше на същата тази маса. Каза, че отива в тоалетната да си освежи грима или червилото, и не се върна.

— В колко часа стана това?

Краля погледна Джером и вдигна вежди.

— Късно, около два — два без четвърт през нощта — каза бодигардът.