Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— До тоалетната ли? Искаш ли компания? — попита тя, като сведе очи към слабините му.

Робърт се усмихна спокойно:

— Не сега, сладурано.

— Педераст — изсъска тя и тръгна да търси следваща жертва.

— Сладка е… стилна — отбеляза Карлос. — Можеш по-късно да я потърсиш и да пиете по едно „Бавно чукане“ заедно.

Робърт се престори, че не е чул саркастичната забележка на партньора си. Двамата се приближиха до стълбището и телохранителите.

— Съжалявам, господа, тук е само за специални гости — каза единият.

— Няма проблем.

Карлос показа значката си и изчака Робърт да направи същото.

— Господа, не можете да използвате значките си, за да влизате на такива места — каза по-високият бодигард, без да отмества очи от Карлос.

— Защо смятате, че идваме за удоволствие? — сопна се Робърт и двамата телохранители се втренчиха в него. — Идваме да говорим с един човек.

— С кого?

— С господин Не-ти-влиза-в-работата. Сега се дръпнете или ще ви арестувам за възпрепятстване на разследване.

Заплахата му звучеше сериозно. Без да изчака телохранителите да се отдръпнат, Робърт се вмъкна между тях и ги изблъска, за да мине. Карлос го последва. Джером гледаше всичко от първата маса при върха на стълбите. Когато двамата детективи стъпиха на етажа за специални гости, той им препречи пътя.

— Мога ли да ви помогна?

— Майка му стара! Този тип има повече охрана от президента на Съединените щати — измърмори Робърт към Карлос, преди да се втренчи в лицето на Джером. — Не, не можеш да ни помогнеш, великане. Искам да говоря с шефа ти. — Посочи към масата на Краля.

Джером не помръдна. Остана втренчен в двамата мъже.

— Можем да го направим тук, в този уютен клуб, а можем да закараме целия цирк в участъка и там да си устроим истински купон. Ти избираш, дебелако.

Джером постоя така още няколко секунди, после погледна Краля, който наблюдаваше сцената. Шефът кимна леко.

— Извинете ме, момичета, трябва да свърша една работа. Отидете да потанцувате — каза Краля на четирите потресаващи красавици, които седяха около него.

Те станаха и се отдалечиха, като всяка по реда си намигна и се усмихна съблазнително на Робърт и Карлос, докато минаваше покрай тях. Лицето на Карлос сякаш грейна и той проследи с поглед момичетата.

— Ако някоя от тях ви харесва, мога да й кажа няколко добри думи за вас — отбеляза Краля и се усмихна, показвайки ослепително белите си зъби. Робърт забеляза малък диамант, вграден в горния му ляв резец.

— Какво? О, не, не. Няма такова нещо — измънка Карлос.

— Разбира се. Моля, седнете. Шампанско? — Краля посочи бутилката в кофичката с лед.

— Не, благодаря.

— Добре. С какво мога да ви помогна?

Краля беше красив чернокож, само на трийсет и една, висок, с гладко обръсната глава. Кафявите му очи бяха впечатляващи, чертите му — добре изразени. Носеше тъмен костюм от изкуствена материя и бяла копринена риза. Двете му горни копчета бяха разкопчани и отдолу се виждаха две дебели златни вериги.

— Аз съм детектив Хънтър, а това е детектив Гарсия — каза Робърт, като показа значката си.

Краля нито стана, нито подаде ръката си. Джером бе застанал до шефа си.

Робърт и Карлос стояха с гръб към дансинга. Нямаше смисъл от празни приказки. Робърт извади компютърната рисунка от джоба си и я постави на масата.

— Познавате ли тази жена?

Краля сведе очи и разгледа рисунката няколко секунди, без да я вдигне.

— Обичате да говорите направо, а, детектив Хънтър?

Робърт остана с непроницаемо изражение.

— Това е компютърен портрет — установи Краля леко изненадано.

— Да.

— Защо?

— Съжалявам, не мога да издавам поверителна информация.

— Съжалявам, не мога да ви помогна.

Двамата детективи се спогледаха.

— Вижте, господин Престън, това е много важно…

Краля вдигна ръка и прекъсна Робърт:

— Сестра Джоан ме наричаше господин Престън в началото училище. Можете да ме наричате Кралю.

Робърт не обичаше да го прекъсват:

— Исках да кажа, че това е много важно разследване.

— Не се съмнявам. Но нека да ви обясня как стоят нещата тук. Ако искате да ви помогна, трябва и вие да ми дадете нещо. Аз съм бизнесмен, нямам време за празни приказки и не давам нищо безплатно.

Робърт не обичаше да се пазари, особено с хора като Краля, но знаеше, че няма друг избор. Беше видял реакцията на престъпния бос и на Джером, докато гледаха рисунката на масата. Сигурен беше, че познават жената. Ако искаше да му помогнат, трябваше да играе по техните правила.