Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Да, убиецът е същият — отбеляза Карлос, като бързо се изправи. — Какви тогава са тези глупости, че човекът е умрял от някаква инфекция?

— Не са глупости. Точно от инфекция е умрял.

По лицето на Карлос се изписа недоумение и тревога.

— Чувал ли си за стрептококус пиогенес ?

— Какво?

— Явно не си. Ами за стафилококус ауреус ?

— Да, докторе, латинският е неразделна част от ежедневието ми. — Саркастичният тон на Карлос накара Робърт да се усмихне. — Какво, по дяволите, е това?

— Звучи ми като име на бактерия — намеси се Робърт.

— Абсолютно правилно, Хънтър. Елате да ви покажа. — Доктор Уинстън отвори кутия с множество микроскопски препарати, взе едно стъкло и отново отиде при микроскопа. — Погледнете — добави, като го постави под обектива.

Робърт се приближи, наведе се и погледна в окуляра. Завъртя големия винт за фокусиране и заразглежда пробата.

— Какъв дявол е това, докторе? Виждам само някакви… червейчета, дето се движат като мухи без глави.

— Мръдни и аз да видя — обади се Карлос като любопитно хлапе. — Да, и аз ги виждам — добави, след като разгледа пробата.

— Тези червейчета, драги ученици, са стрептококус пиогенес . Сега вижте това.

Доктор Уинстън извади друго стъкло от кутията и го монтира на микроскопа.

Този път Робърт видя зелени топчета, които се движеха доста по-бавно от червейчетата. Карлос погледна набързо след него.

— Е, и какво? Някакви зелени топчета.

— Това е стафилококус ауреус .

— Приличаме ли ти на студенти по биология, докторе? Говори на английски.

На Карлос никак не му беше до гатанки.

Патологът избърса очите си с опакото на дланта си. Седна на един стол и опря лакътя си върху бюрото.

— Първият препарат, който видяхте, е стрептококус пиогенес , пръчковидна бактерия, която, попаднала в човешкото тяло, отделя токсични вещества. Един от тези токсини причинява червен вятър.

— Този човек не е умрял от червен вятър, докторе. Симптомите са други.

— Имай търпение, Робърт.

Робърт вдигна примиренчески ръце.

— Друг токсин, който може да бъде отделен от бактерията, причинява некротичен фасциит.

— Какво е това? — попита Карлос.

— Адска болест — каза Робърт и челото му се набърчи тревожно. — Гниене на месото.

— Да, така е известна — потвърди доктор Уинстън.

— Чакайте, чакайте — възкликна Карлос, като вдигна ръце. — Правилно ли чух? Гниене на месото ли казахте?

Патологът кимна, но преди да успее да каже нещо, Робърт започна да обяснява:

— Названието е доста разпространено. Това е рядка болест, която засяга кожата и лежащите под нея тъкани. Токсините на бактерията разрушават кожата и мускулите. Отстрани изглежда, че нещо разяжда жертвата отвътре.

Карлос потрепери и се отдръпна от микроскопа.

— Откъде знаеш?

— Чета много — отвърна Робърт, като сви рамене.

— Много добре, Робърт — усмихна се Уинстън, преди да продължи с обясненията. — Инфекцията започва със симптоми като от обикновен грип, но бързо се получава силно главоболие, спадане на кръвното налягане и тахикардия. После върху кожата започват да се появяват изключително болезнени, големи мехури, пълни със слуз, като от тежко изгаряне. Жертвата изпада в токсичен шок, като периодично губи съзнание. Състоянието й се влошава изключително бързо и накрая… смърт.

Карлос и Робърт погледнаха трупа. Всички мехури се бяха спукали и отдолу се виждаха засъхнали грапави язви.

— През 2004 г. все по-често започна да се появява рядка, но още по-сериозна форма на болестта и повечето случаи бяха тук, в Калифорния. При тях се оказа, че причинителят е изключително устойчив щам на стафилококус ауреус .

— Това беше вторият препарат, който видяхме, зелените топчета, нали?

Патологът кимна.

— Спомням си тази история — каза Робърт. — Не следях много случая, само четох нещо във вестниците.

Доктор Уинстън се изправи и отиде при масата за аутопсии. Карлос и Робърт го проследиха с поглед.

— Бактериите се размножават с мълниеносна бързина. За няколко часа удвояват броя си. Колкото повече бактерии има, толкова повече токсини отделят и толкова по-бърза и мъчителна е смъртта.

— Може ли да се лекува? — попита Карлос.

— Да, ако се хване навреме, но това рядко се случва поради бързото разпространение на бактериите.

— Как се заразява човек? Как бактерията прониква в тялото?

— Интересното е, че тези бактерии често се срещат върху кожата или в носа на здрави хора.