Винс Флин - Всичко е лично

Потеглиха към „Тайсънс Корнър“ и когато влязоха в оживения подземен паркинг, Стансфийлд се прехвърли в един форд „Таурус“. Петнайсет минути по-късно стоеше сам под едно дърво до главния вход на университета „Джордж Мейсън“. Доджът бе паркиран от другата страна на улицата. Стансфийлд изчака пет минути, докато фаровете на микробуса се включиха. Качи се отзад и подаде на Джо, началника на охраната, листче с адреса. Шофьорът запомни номера и улицата и върна хартийката на началника си. За кратко погледна пътната карта и потегли. Пет минути по-късно бяха в бизнеспарка.

— Джо — каза Стансфийлд, като се наведе напред, — мини отзад. Там има микрофон и шифър за вратата.

Когато заобиколиха, Стансфийлд слезе и въведе шифъра на клавиатурата до домофонната уредба. Имаше доверие на Джо, но беше по-добре по-малко хора да знаят кода. Даде знак на шофьора да вкара микробуса, после натисна червеното копче, затварящо вратата. Вътре бяха паркирани четири автомобила и един мотоциклет. На стената отдясно имаше етажерки като в библиотека, заети с различни софтуерни продукти, законно внесени от чужбина. Отляво се виждаха няколко купчини кашони, а по-нататък — мрак.

Стансфийлд нареди на Джо да стои при колата и тръгна към офисите. Стигна до врата с електронна ключалка. Въведе четирицифрен код, отвори и веднага чу силни викове, идващи отвътре.

Стансфийлд се намръщи и най-напред се запита защо заседателната зала не е шумоизолирана. Следващата му мисъл бе защо тези уж професионалисти не са в състояние да се владеят. Когато влезе в преддверието, за малко да не забележи един мъж, който седеше до масичката и четеше списание.

— Това продължава вече почти час — отбеляза той.

Стансфийлд веднага го позна:

— Господин Рап, предполагам?

Рап не познаваше новодошлия, но нещо го накара веднага да изпита уважение към него. Прошарената коса, черният костюм, лъснатите обувки, пронизващият поглед и фактът, че мъжът влезе в строго секретната сграда, сякаш е у дома си, подсказваха, че това е някой от висшето ръководство на Ленгли. Новодошлият поразително му напомняше на по-строен двойник на Спенсър Трейси. Реши, че е по-уместно да стане. Подаде ръка на мъжа с черния костюм и каза:

— Да. А вие сте…

Стансфийлд се усмихна снизходително:

— Джордж.

Младият мъж го изгледа подозрително:

— Това не е истинското ви име, нали?

— Не е.

След кратко замисляне Рап попита:

— Да не би случайно вие да командвате парада тук?

Стансфийлд се усмихна небрежно:

— На моята възраст човек все трябва да командва нещо, иначе е време да се пенсионира. Моля, седнете.

Махна с ръка към стола. Рап пак седна. Стансфийлд усети миризма на кафе и видя една кана на помощния плот. Наля си.

— За вас?

— Не, благодаря.

След като седна до масичката, Стансфийлд отбеляза:

— Разбрах, че пак мътите водата.

Рап не знаеше какво се очаква да каже, затова само сви рамене.

— Бихте ли ми обяснили решението си?

— Какво решение?

— Защо решихте да действате на своя глава в Истанбул?

Рап присви тъмните си очи. Огледа внимателно по-възрастния мъж. Беше си навлякъл вече достатъчно неприятности, като наруши правилата им. Не смяташе да наруши още едно.

— Боя се, че не разбирам за какво говорите.

Стансфийлд се усмихна:

— Боя се, че много добре разбирате.

— Поставяте ме в неудобна ситуация. Ако сте този, за когото ви мисля, много добре знаете, че не мога да говоря за тези неща без тяхното разрешение — обясни младежът, като кимна към вратата на заседателната зала.

— Добър аргумент. Вие не ме познавате, но аз знам всичко за вас.

Рап изгледа подозрително Стансфийлд, но после на лицето му бързо се изписа уважение, докато прошареният агент изреждаше подробни факти от биографията му — дата на раждане, социалноосигурителен номер, имена на родителите, дългия списък на спортните му постижения, основните му достойнства и слабости. Едва последната част обаче го накара да се почувства уязвим.

— Преди три дни сте застреляли от упор един човек. Използвали сте 9-милиметров пистолет „Берета“. Тук и тук. — Стансфийлд посочи сърцето си и почука с пръст черните си очила между двете стъкла. Погледна вратата към заседателната зала и добави: — Там вътре имате един ревностен защитник, един, който смята, че имате голям потенциал, и един върл противник. В момента решават съдбата ви. Ако искате да продължите кариерата си в този занаят, предполагам, че аз съм най-добрата ви надежда. Затова, ако имате нещо да кажете, кажете го сега.