Винс Флин - Всичко е лично

Стансфийлд погледна сградата през стъклото на микробуса „Додж Караван“ и се опита да потисне безпокойството си. Тези фиктивни фирми се основаваха доста трудно. ИСЛ имаше отчасти законен капитал, вложен в разработването на комплекса. Другите собственици бяха група съмишленици от неговото поколение, които бяха натрупали милиони, а сега, в последната третина от живота си, изведнъж се бяха загрижили за посоката, в която отиваше родината им. И петимата се бяха сражавали във Втората световна война под командването на Дивия Бил Донован, началникът на Управлението на стратегическите служби. След войната всеки от тях бе изградил успешна кариера в областта на отбраната, политиката, финансите или, както в случая със Стансфийлд, в шпионажа. Той бе взел всички мерки да не пострадат, ако отряд „Орион“ бъде разкрит, но всички разбираха, че ако човек иска да води ефикасна секретна операция, рано или късно трябва да влезе в директен сблъсък с врага и има голяма вероятност да си изцапа ръцете.

Кенеди го бе уверила, че може и сама да проведе срещата, но той не беше толкова сигурен. Не защото й нямаше доверие. Макар че в общуването със съобщения нямаше нищо лошо, думите имаха странното свойство да бъдат тълкувани по различен начин от различни хора, особено ако водеха до удобни за тях изводи. Имаше реална опасност старият му приятел да заглуши аргументите й със своите. Все пак Стансфийлд имаше на бюрото си куп неотложни задачи и никак не му се искаше да прибягва до измамите, които бяха необходими, за да се измъкне от работа и да присъства на срещата.

Кенеди излезе от кабинета му и Стансфийлд се зае систематично да преглежда купищата книжа на бюрото и масата, изискващи спешното му внимание. С напредването на деня той все по-често спираше, заглеждаше се разсеяно през прозореца и се замисляше за новия агент. Имаше нещо странно в този Рап. Отдавна не беше виждал такъв ентусиазъм у някого от подчинените си. Младежът бе или нешлифован диамант, или бедствие, в зависимост от гледната точка. Кенеди вероятно имаше слабост към него, защото лично го беше открила, а Хърли, сприхав в добри дни и непоносим в лоши, бе всичко друго освен еталон за безпристрастна оценка. Люис действаше последователно, аналитично и за съжаление нямаше желание да ръководи нещата. Стансфийлд не се съмняваше, че Кенеди е подходяща за работата, но й трябваха още няколко години опит.

Заместник-директорът по оперативната дейност поразмишлява още малко за силните страни и недостатъците на колегите си и накрая реши, че трябва да отиде на срещата. Изходът бе предрешен. Хърли никога не беше харесвал Рап и въпреки цялата храброст на Кенеди и Люис можеше да заглуши доводите им с бомбастичния си, непризнаващ чуждо мнение стил. И в интерес на истината, имаше право. Като отговорник по оперативната част той трябваше да има пълно доверие на подчинените си. За момент Стансфийлд изпита съмнение за цялостната организация на отряда. При всички кавги и битки на наранено самолюбие те бяха забравили един много важен факт — новобранецът не само бе изпълнил задачата успешно, а и се беше справил съвсем сам. За по-малко от двайсет и четири часа след пристигането си в Истанбул бе отървал Америка от един доста неприятен трън в петата. Имаше доста други организации, за които отстраняването на Шариф беше добре дошло, и Стансфийлд се надяваше вината да падне върху някоя от тях. Колкото и да му се искаше да си припише заслугите за убийството на истанбулския търговец на оръжие, това нямаше как да стане. Отряд „Орион“ трябваше да остане в абсолютна тайна, иначе рискуваха да бъдат разследвани от полицията и разкрити в медиите, което щеше да ги направи безполезни. Ето защо новите агенти не трябваше да имат никаква връзка с Ленгли.

Какъв беше смисълът от всичко това, ако не можеха да изненадат врага и да му пуснат кръв? Все пак Стансфийлд се въздържаше от прекалени надежди. Дали не очакваше прекалено много? Преди всичко трябваше да поговори с младежа. Каква гаранция имаше, че този Рап няма да се окаже неподдаващ се на контрол авантюрист, който в един момент ще провали всички. Люис не смяташе така и неговото мнение тежеше, но Стансфийлд си даваше сметка, че трябва лично да се срещне с Рап и да го прецени. Ако младежът наистина бе толкова способен, колкото твърдяха някои, би било жалко, ако го изпуснат.

Стансфийлд накара охраната си да подготви нещата за една своеобразна игра на „тука има — тука няма“. В Ленгли имаха няколко цивилни товарни микробуса, предназначени точно за тази цел. Като шеф на оперативната дейност Стансфийлд не беше длъжен да информира никого за нуждите си. Достатъчно бе някой от охраната му да слезе в гаража и да вземе онова, което му трябваше. Разполагаха също с фалшиви автомобилни номера и различни магнитни устройства срещу проследяване. Излязоха от задния вход на Управлението с бял микробус, на чиито страни бе щампована емблемата на една фирма за почистване на килими.