Винс Флин - Всичко е лично

След като спряха пред величествения стар дом на „Ориент Експрес“, Рап огледа тълпата за полицаи. Не видя никакви и прие това за добър знак. Слезе от трамвая и веднага тръгна към най-близката каса. Знаеше наизуст разписанията на влаковете за Гърция и България — и двата експреса тръгваха вечерта. Да кисне цял ден на претъпкания с хора транспортен възел само за да хване вечерния влак, беше глупаво. По-добре беше веднага да тръгне към границата. След петнайсет минути имаше влак за Алпулу. Рап си купи билет и спря за момент пред няколко обществени телефона. Набра дълга последователност от цифри, след което остави кодирано съобщение на арабски, предупреждаващо Ричардс и Хърли да не ходят в Истанбул. След това се вмъкна между тълпата на гарата и когато минаваше покрай една кофа за боклук, се отърва и от втория хартиен плик, съдържащ дрехите, с които бе излязъл да тича.

Намери влака си, качи се и седна в едно купе. Престори се, че чете вестника, но внимателно наблюдаваше перона. Когато влакът потегли, най-после изпита известно облекчение, че се отдалечава от местопрестъплението. Разстоянието, както казваше Хърли, бе най-добрият ти съюзник и най-спешната ти цел, след като очистиш някого. Докато влакът преминаваше през някои от по-бедните предградия на Истанбул, Рап се замисли за стария шпионин. Хърли щеше да побеснее, когато чуеше съобщението.

Рап продължи в западна посока с различни влакове и към два следобед премина гръцката граница. Гърците и турците не бяха в добри отношения, затова в Гърция се почувства на сигурно място. Беше му писнало да се клатушка с влакове и да слуша разговорите на другите пътници, затова взе кола под наем. Щеше да я върне в представителството на фирмата на солунското летище и стига да не убиеше някого на гръцка територия, никой нямаше да обърне внимание, че някой си Майк Крус е наел очукано червено четирицилиндрово фиатче.

Рап подкара таратайката на юг, към крайбрежието. Когато наближи морето, смъкна стъклото и вдиша дълбоко соления въздух. Пейзажът навън нямаше нищо общо с туристическите брошури, които бе прелистил в агенцията за коли под наем. Александруполис беше индустриално градче без значими археологични забележителности. Беше далеч от величието на Истанбул. Сивите, мръсни, лишени от живец улици нито за миг не повлияха на настроението му. Рап не беше от хората, които допускат ландшафтът или климатът да ги депресира стига да не се застоеше твърде дълго на едно място. Мина покрай Александруполис малко преди залез и продължи покрай морето още петнайсет километра, докато видя едно крайбрежно хотелче, боядисано в светлосиньо. Рап влезе с куфара си във фоайето, което служеше също за бар и трапезария.

Едър възрастен мъж му махна от бара. Той отиде при него и двамата уточниха подробностите на развален английски. Собственикът вдигна бутилка алкохол и го попита дали иска да пийне. Рап се почуди за момент какво ли правят Хърли и Ричардс в Атина, после реши, че едно питие няма да му се отрази зле. Собственикът постави на бара една бира „Митос“, пълна бутилка узо и две чаши. Напълни чашите и бутна едната към Рап. Очертаваше се дълга нощ.

След три бири и още толкова чашки узо Рап погледна телефона във фоайето и се подвоуми дали да не се обади на Хърли в хотела му. Бързо се отказа от идеята и си поръча нещо за ядене. След още четири бири и няколко чашки узо вдигна очи и погледна отражението си в огледалото. Тогава осъзна, че вижда един убиец. Втренчи се в отражението си и взе чашата с узо. Вдигна тост за човека от огледалото, после се качи да си легне. Събуди се малко преди обяд на другия ден.

Световната централа на „Интернешънъл Софтуер Лоджистикс“, или ИСЛ, се намираше в нов бизнеспарк на Кингсли Роуд. Кампусът, както го наричаха инвеститорите, се състоеше от пет сгради от кафеникави тухли и огледални стъкла. Три от тях бяха заети изцяло с кантори, в другите две имаше и производствени помещения. Инвеститорът беше акционерна фирма от Бахамските острови, която тихо бе заделила най-южната сграда за „Интернешънъл Софтуер Лоджистикс“. Намираше се в дъното на комплекса, до пусто дере. Удобно и изолирано местоположение. Площта й беше две хиляди квадратни метра. Предната една четвърт включваше приемна, шест кабинета, заседателна зала, общо помещение, разделено на работни места, стая за почивка и тоалетна. Останалата част от сградата бе заета от склад, в момента — полупразен. Имаше все пак планове за разширяване.