Винс Флин - Всичко е лично

Фактът, че този човек знае всяка подробност от живота му и може да ги рецитира като стихотворение, бе достатъчно убедителен за Рап.

— Изглежда, че знаете повечето факти — предпазливо отговори той. — Сигурен съм, че вече сте си изградили мнение.

Стансфийлд се облегна назад и кръстоса крака.

— Чувам различни противоречиви истории. Затова реших да поговорим лично.

— Какви са тези противоречиви истории?

— Изглежда, че си човек, притежаващ уникален талант за този вид работа. Изглежда, че не обичаш да изпълняваш заповеди, а това, млади момко, може да бъде много опасно.

Рап кимна. Ставаше все по-очевидно, че двойникът на Спенсър Трейси наистина е големият шеф на операцията, а това налагаше да му разкрие всичките си доводи, преди Хърли да го закопае веднъж и завинаги.

— Господине, оправдано ли е, ако предположа, че на определен етап от кариерата си и вие сте се занимавали с полева дейност?

Стансфийлд се усмихна, но не отговори.

— Когато изпълнявахте оперативни задачи, нещата винаги ли вървяха според плана?

Стансфийлд веднага разбра накъде бие Рап.

— Има голяма разлика между нагаждането към ситуацията и неизпълнението на заповеди.

Младият мъж кимна и замълча за момент. Точно това му бе крещял Хърли по-рано, разбира се, с доста груби изразни средства. Рап бе сигурен, че ако доктор Люис не беше там, щяха да стигнат до бой.

— Честно казано — продължи Стансфийлд, — аз подхождам много предпазливо, когато оценявам нечии решения при изпълнение на задача във високостресови условия.

Начинът на изразяване на началника накара Рап да се замисли.

— Високостресови?

— Да.

— Не съм сигурен, че мога да определя ситуацията като високостресова, сър.

Очите на Стансфийлд проблеснаха развеселено.

— Промъкнал си се в чужда държава под фалшива самоличност, застрелял си човек от упор и си се измъкнал от страната без чужда помощ. Това не ти ли се струва поне малко стресиращо?

— Измъкването от страната… може би малко, да. Всъщност само измъкването от Истанбул. След това рискът да ме заловят беше доста малък.

— Защо реши да свършиш работата сам?

— Не отидох в Истанбул с мисълта, че мога да се справя сам. Просто така се случи. Стечение на обстоятелствата. Видях възможност и я използвах.

— В какъв смисъл възможност? — попита Стансфийлд силно заинтригуван какво ще обясни младежът.

— Прочетох доклада, който имахме от британците…

По-възрастният мъж вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Кой ти каза, че сме го получили от британците?

Рап сви рамене, сякаш беше очевидно:

— Личеше си по начина, по който беше написан.

Стансфийлд му кимна да продължи, като си каза, че по-късно трябва да вземе мерки по този въпрос.

— Прочетох доклада и там го видях… направо се набиваше на очи.

— Кое?

— Възможността. В доклада пишеше, че субектът извежда кучето си на разходка всяка сутрин в близката градинка. Сядал на една пейка, говорел по мобилния си телефон и хвърлял една топка на кученцето. — Рап разпери ръце. — Какво по-лесно от това? Без телохранители, без шофьори, без бронирани коли, без охранителни камери… много малко свидетели, а тези, които можеха да ме видят, бяха твърде заети със собственото си ежедневие.

— Не ти ли хрумна да предадеш тази информация на Стан?

— Хрумна ми, но възможността ми се видя твърде добра, за да я пропуснем.

— Ако беше казал на Стан, нямаше да пропуснете възможността.

— Не говорите сериозно.

— Напълно съм сериозен.

— Ако бях споделил идеята си със Стан, щеше да ме нарече глупак и да ми нареди да си затварям устата.

Младежът вероятно беше прав.

— Стан е много способен в тези неща. Не за първи път изпълнява такива задачи.

— Да, казаха ми — отговори Рап, не особено впечатлен.

— Чух, че имаш някои проблеми с Хърли.

— Кой няма?

Тази забележка бе съвсем на място.

— Все пак… той има доста дълга професионална биография.

— Не се съмнявам, но планът беше прекалено сложен. Идеята на операцията беше да се промъкнем до целта, да я ликвидираме и да се измъкнем незабелязано. Ако се бяхме придържали към плана на Стан, трябваше да следим субекта пет дни. В крайна сметка щяхме да достигнем до същите изводи, до които са стигнали британците, а опасността да сгрешим някъде… да бъдем забелязани… щеше да бъде поне пет пъти по-голяма.

Вероятно и за това беше прав, но Стансфийлд не му го каза. Щеше да се разправя с Хърли по-късно.

— Кога прочете доклада?