Винс Флин - Всичко е лично

Без да крие разочарованието си, шефът погледна към масата: първо, към Хърли, който седеше вляво, после към Кенеди, точно срещу него. И двамата скочиха на крака.

— Сядайте — заповяда Стансфийлд.

Айрини седна. Възрастният мъж остана прав.

— Първият, който повиши глас, ще бъде изпратен в Йемен до края на кариерата си — заплаши началникът.

— Мен никъде не можеш да ме пратиш — изръмжа Хърли.

Стансфийлд се втренчи в стария шпионин, като съсредоточи цялата си решителност в ледения си поглед, давайки да се разбере, че може да направи много повече, отколкото просто да изпрати неблагодарния му задник в Йемен. От тримата само Хърли бе виждал този поглед. Това беше станало преди близо три десетилетия, но той още си спомняше как глупостта му едва не му коства живота. Ако не беше една благородна постъпка на Стансфийлд, вероятно щеше да загине. Хърли бавно се отпусна на стола.

— Толкова ли сериозно съм сбъркал с вас, та се стигна дотук? — попита шефът със спокоен, но разочарован глас. — Карате се като деца, които си мислят, че който надвика другия, ще победи в спора. — Погледна Кенеди. — Очаквах повече от теб. Какво съм ти казвал за загубата на контрол над емоциите?

— Че е признак на слабост.

— Точно така. И какво постигна с това сега… като крещиш на един от най-големите кавгаджии в столицата? Успя ли да обясниш тезата си? Успя ли да изложиш доводите си? Успя ли да го убедиш в нещо, като му крещиш като побесняла вещица?

Кенеди засрамено поклати глава.

Стансфийлд пак насочи ледения си поглед към Хърли:

— Ами ти… доволен ли си, че най-накрая успя да принудиш Айрини да падне до твоето ниво?

— Това са глупости. Тя е зряла жена. Може сама да се защитава. Писна ми всеки път, когато не хареса нещо, което правя, да тича при теб и да ти се оплаква. — Той размаха пръст. — Много добре знаеш правилата. Аз командвам полевите операции. Заповедите ми се изпълняват безпрекословно. Думата ми е закон, а този самонадеян келеш стигна толкова далеч, че е направо чудо как още не съм му пръснал мозъка.

— Така ли избираме вече агентите си? Ако не спазват указанията до запетайката, им пръсваме мозъка?

— Знаеш какво искам да кажа. Той наруши всички правила на операцията. Направо ги изсипа в кенефа и действа на своя глава.

— И успя. Да не забравяме това.

— Глупости — изсумтя Хърли. — Дори сляпата катерица може да намери орех.

— Така ли ще спориш с мен? С нескопосани метафори за катерици?

— Знаеш, че съм прав.

— Само донякъде. Освен това си се превърнал в непоносим кавгаджия, когото не съм сигурен, че ще мога да изтърпя още дълго.

— Само кажи и ще си подам оставката. И без това ми писна от тези простотии.

— И после какво ще правиш, Стан? — Заместник-директорът по оперативната дейност постави ръцете си на масата. — Ще се превърнеш в алкохолик. Поредният обиден, изхвърлен стар шпионин, който иска да се изолира от неблагодарните цивилни. Ти вече наполовина си го постигнал. Пиеш прекалено много. Пушиш прекалено много. Вайкаш се и мрънкаш като нещастна жена, която се сърди на мъжа си, защото вече не е млада и хубава. Но същността на проблема е съвсем друга, нали, Стан?

— Каква е същността на проблема?

— Може би вече и друг ти го е казал. Не харесваш Рап, защото ти напомня за тебе на неговите години.

— Какво? Това нахакано колежанче?

Стансфийлд кимна:

— И може да се окаже по-способен от теб. Ето това е което най-много те плаши.

— Дрън-дрън.

Заместник-директорът си даде сметка, че е трябвало да го предвиди. Той рязко се изправи и попита:

— Значи ме съветваш да го изхвърля, така ли?

— Абсолютно. Прекалено самонадеян е. Рано или късно ще започне да ти създава прекалено много проблеми.

— И с кого предлагаш да го сменя?

— Има двама подходящи кандидати.

Стансфийлд се обърна към Люис, който седеше на челното място на масата.

— Докторе?

Люис поклати глава:

— Никой от тях все още не е достатъчно обучен. Дори цяла година да работим с тях, пак няма да могат да се мерят с него.

— Не е вярно — възрази Хърли, като се намръщи, сякаш е отхапал лимон.

— Айрини? — попита Стансфийлд.

Тя не отговори, само поклати глава.

След кратко замисляне Стансфийлд каза:

— Ето какъв е проблемът ми сега. Ситуацията в Ливан и Сирия е извън контрол. Въпреки несъгласието ми директорът и президентът изпратиха Къминс да преговаря за освобождаване на тексаския бизнесмен.

Замълча за момент. Още не можеше да се примири с това глупаво решение и нанесената вреда след вземането на Къминс за заложник.