Винс Флин - Всичко е лично

— Каква е поуката?

— Ние не сме руснаците.

— Това ли е отговорът ти?

— Чуй ме… знам, че си разстроен. Аз също съм разстроен, но те уверявам, че такова решение не ни влиза в компетенциите. Има много влиятелни хора, които искат това примирие да продължи. Никога няма да позволят да тръгнем да избиваме хора, както направиха руснаците.

— Значи ще позволим на палестинците да отвличат наши хора, така ли? — Рап изчака отговор и след като не получи, добави: — Както ти казах… това са пълни глупости.

Бяха провели този разговор пред повече от три часа. Оттогава не си бяха проговорили. Мич се опитваше да се успокои, като разглеждаше картата на Западен Бейрут, четеше разузнавателните доклади и се опитваше да измисли начин за предотвратяване на катастрофа, подобна на онази при предишните преговори за освобождаване на заложници. Всеки, който не разбираше накъде отиват нещата, или се самозалъгваше, като не гледаше историята, или беше твърде глупав, за да свърже събитията. В безсилието си той осъзна какво ще означава всичко това за бъдещето му.

През последните години си беше мислил почти само за това, как ще бие врага, а сега, след цялото обучение, точно когато започваше да осъществява мечтата си, всичко бе заплашено с провал. Хърли и Ричардс рано или късно щяха да се разприказват и да издадат на арабите всичко, което знаеха за него. Това означаваше край на кариерата му. Обхвана го гняв. Загледа се към града и почувства как все повече се отчуждава от хората, които дърпаха конците във Вашингтон. Половинчатите мерки и нерешителността им го отвращаваха. В главата му отново прозвучаха думите на Хърли след Хамбург: „През осемдесетте много омекнахме и оставихме тези негодници безнаказано да си разиграват коня.“ Очевидно във Вашингтон още не си бяха извадили поука.

Ридли излезе при него на верандата. Носеше две бири. Остави едната пред Рап и отпи от другата.

Мич погледна кутията и измърмори:

— Не съм в настроение.

— Млъкни и пий. И слушай внимателно. Много мислих. Тази работа не отива на добре. Отвличането на Къминс беше тежък удар, сега Стан… нещата, които знае… нещата, които е видял през годините. — Той потрепери при мисълта какво ще стане, ако врагът се добере до тази информация. — Дори не мога да си представя какви вреди ще ни донесе това. — Отпи глътка бира и поклати глава. — Някой трябва да направи нещо и ти изглеждаш достатъчно луд, за да поемеш такава задача, която всъщност не е никаква задача. Никой не трябва да знае за това. Тази вечер така ще се натряскам, че ще заспя като заклан. А утре, ако те няма, когато се събудя, ще се обадя в Ленгли и ще им кажа, че си изчезнал безследно.

— А аз къде ще бъда?

— Петросян ще дойде след час. Уредил е да те прехвърли от другата страна. Ще те прекара самият началник на полицията.

Рап се изненада:

— Онзи, който отвлече Стан?

— Същият.

— Мога ли да му имам доверие?

— Сто процента.

— Откъде си толкова сигурен?

— Дал е на Петросян дума, че нищо няма да ти се случи.

— И очакваш това да ме успокои?

— Би трябвало. Комисарят ще те остави пред едно хотелче на няколко пресечки западно от площад „Ниджме“. След това си сам. Съветвам те да раздадеш малко пари, да подшушнеш на управителя на хотела и местните търговци, че искаш да се срещнеш с полковник Асаф Саяд. Ще кажат, че не са чували това име, но всички го познават. Ще му съобщят, че го търсиш, и той ще изпрати някой да те вземе още същия ден. След това има две възможности. — Ридли отпи още бира и се опита да подреди мислите си. — Може да се съгласи да преговаряте и Петросян ще осигури до един милион долара.

— Сигурно се шегуваш.

— Не. Арменецът обича да парадира с щедростта си. Освен това съвсем наскоро ти елиминира един от основните му конкуренти. Това ще се отрази добре на бизнеса му.

— Един милион ще стигне ли?

— Едва ли, но така ще се уверят, че сме сериозни, а всички знаят, че с Петросян не е здравословно да си играят.

— Добре, но ако парите не са достатъчно…

— Тогава ще се опитам да събера още.

— От Ленгли ли?

— Може би, но има и друга възможност. Само още не знам дали ще мога да я използвам.

Рап се замисли за парите, които бяха отклонили от швейцарските влогове. Изкуши се да каже на Ридли за тях, но реши засега да запази тайната.

— Това беше първата възможност. Каква е втората?

— Да затворят и теб, да те измъчват и накрая да те убият.

— Обаче аз съм само един новобранец. Каква вреда мога да причиня?