Винс Флин - Всичко е лично

Проблемът, който Рап виждаше, бе чисто географски. Той беше от тази страна, а те — от другата. Единственият начин да ги спаси бе да отиде там, но Ридли твърдеше, че това е лудост. Ако отидеше, щяха да заловят и него, да го измъчват и да го убият.

Мич отговори:

— Значи признаваш, че Стан и Боб ще бъдат измъчвани и убити?

— Не признавам такова нещо.

— Признаваш, и още как! — не се сдържа Рап.

Ридли не остана длъжен:

— Виж какво. Знам, че си новото дете чудо, затова може би ти е трудно да разбереш, но има неща, за които никой не ти е казвал.

— Какви например?

— Неща, които надхвърлят твоята компетентност, новобранец. — Ридли осъзна грешката и се опита да смекчи думите си, като добави: — Слушай, не съм аз този, който измисля правилата. Има устав, който трябва да спазвам. От Ленгли ми казват с кого каква информация мога да споделям. Ако не си в този списък, не мога да ти кажа нищо.

— Като случая с Петросян например, така ли? И това ли беше съгласувано с Ленгли? Да кажеш на един ливански мафиот, че аз съм убил Шариф. — Рап погледна Ридли и той сведе очи. — Я не ме гъбаркай. Изключено е Айрини да ти е позволила да му издадеш такава информация.

Ридли въздъхна:

— Петросян ни е нужен, а той е подозрителен към непознати. Дадох му тази информация, защото знаех, че ще се зарадва. Той мразеше Хамди Шариф повече от всеки друг човек на планетата. Враждата им е още от началото на гражданската война. И двамата търгуваха с оръжие и се бяха споразумели да не продават на „Фатах“. Петросян живееше тук и смяташе, че въоръжаването на палестинците ще удължи военните действия. Шест месеца по-късно научи, че Шариф ги снабдява с оръжие. Предположенията му се потвърдиха. Войната се проточи, хиляди бяха убити, а Шариф натрупа състояние. Петросян се зарече да го убие, но той повече не стъпи в града.

— Добре, значи си използвал моето име за своя изгода, което означава, че си ми длъжник. Имам право да знам какво се случва тук, по дяволите. — Рап видя, че Ридли се колебае, затова реши да го притисне: — Със същия успех можеше сега аз да съм на тяхно място. Заслужавам да знам какво прави Ленгли, за да ги спаси.

— Работи се на различни нива. Засичане на сигнали, оказване на натиск, искане на услуги…

— Говори по-ясно, мамка му.

— Нещата са много сложни. И на всичкото отгоре за Стан, приятеля ти Боб и теб изобщо никой не би трябвало да знае. Как, по дяволите, очакваш да отидат в Държавния департамент за помощ? „Извинете, двама от нелегалните ни агенти бяха отвлечени в Бейрут — преправи гласа си Ридли. — Бихте ли ни помогнали да ги измъкнем?“

— Дрън-дрън.

— Дрън-дрън? Какво означава това?

— Означава, че говориш глупости. Ако наистина мислиш, че Държавният департамент може да ни помогне, ако началниците в Ленгли смятат така… е, тогава със сигурност ни е спукана работата.

— Не твърдя, че това е единствената ни надежда. Просто казах, че положението е сложно. Абе, изобщо какво ти обяснявам? На един обикновен новобранец.

— Обикновеният новобранец е достатъчно умен, за да разбере, че говориш глупости — изкрещя Мич. — Много добре знаеш какво е правилното решение, но не искаш да го кажеш, защото на теб… — посочи с пръст — … и на всички останали страхливци в Ленгли не ви стиска да го осъществите.

— Моля те, осветли ме, вундеркиндче. Какво е това решение?

— Да направим като руснаците.

— Какво са направили руснаците?

— Ами… през осемдесетте, след като четирима техни дипломати били отвлечени…

— Кой ти разказа за това? — сепна се Ридли.

— Стан.

— Боже Господи — измърмори Ридли, очевидно не много доволен, че Хърли е приказвал за това.

— Една от палестинските групировки отвлича двама дипломати и двама агенти на тайните служби, между които е шефът на местния клон на КГБ. Руснаците са знаели какво се е случило с нашия главен агент, защото са платили за информацията, която иранците са измъкнали от него. И тъй като не са искали всичките им тайни операции да излязат на светло, изпращат съвместен отряд на спецчастите и КГБ, който започва да трепе хора.

Другият поклати глава:

— Това не е решение.

— Така ли мислиш? Добре, след като явно знаеш случая, кажи ми как е свършило всичко.

Ридли поклати глава:

— Не.

— Един от похитените е убит, другите трима са освободени. И колко руснаци са били отвлечени след това?

— Нула — неохотно призна Ридли.

— Точно така. А колко американци?

Ридли сви рамене:

— Повече от нула.