Винс Флин - Всичко е лично

Хърли бе загубил чувство за време. След издевателството над ноктите му го бяха оставили сам. Изгасиха лампата и затвориха вратата. Ръцете му бяха омотани с тиксо за страничните облегалки, а глезените му — за предните крака на стола. Раменете му също бяха закрепени към облегалката. Бяха го омотали като мумия с дебел сребрист изолирбанд. През първите няколко часа той се опита да анализира всичко, което бе видял, казал и чул. Абу Радих беше точно такъв, какъвто си го представяше — обидчиво, страхливо дете в тяло на възрастен. При малко късмет можеше да го провокира да го убие. Това щеше да е основният му приоритет. Трябваше да вбеси глупака дотолкова, че да пренебрегне заповедите на останалите. Нямаше да се даде без бой. Така, с мисли за собствената си смърт, Хърли задряма. Би било достоен край, ако успееше да го осъществи. Щеше да наложи волята си върху свободен човек. Да причини на Радих такова емоционално страдание, че да го принуди да стори нещо, за което знае, че не е правилно.

Тази мисъл го накара да се усмихне, той подпря брадичката на гърдите си и заспа. Събуди се след известно време. Не знаеше колко време е минало — час, три часа, половин ден — но какво значение имаше? В помещението вонеше ужасно, но не беше като качулката. Облекчи се върху стола, урината му потече по пода. Това му помогна да се отпусне, но пръстите му вече бяха сериозно изтръпнали и за да отклони мислите си от болката, започна мислено да говори с Бог.

Хърли нямаше илюзии за шансовете си да попадне в рая. Знаеше къде му е мястото, след като играта свърши. Да, наистина, той вярваше в онзи горе и онзи долу. Беше видял достатъчно гадости в живота си и не се съмняваше, че на света съществуват добро и зло. Къде беше неговото място в тази система, бе доста сложен въпрос. Беше убеден, че призванието му е да се бори срещу лошите. Добрите хора се нуждаеха от такива като Хърли, дори да не го признаваха. Може би Бог щеше да се смили над него. А може би нямаше.

Хърли наведе глава и помоли Бог да му прости за невинните хора, които бе убил, но само толкова. За мръсниците нямаше намерение да се извинява. После отново задряма. Събуди се от писъци. Веднага позна гласа на Ричардс. Не искаше да си представя какво му правят. Писъците се усилваха и заглъхваха като морски вълни, разбиващи се в скалист бряг. Бяха много ритмични и Хърли скоро се досети на какво са подложили младежа. Пускаха му електрически ток, без изобщо да го разпитват. Искаха да го омаломощят. Да слуша виковете от болка на един от хората си, бе най-мъчителното за Хърли.

Той сведе глава и помоли Бог да му даде сили да убие тези мръсници. Четири-пет пъти премина през тази последователност. Опита се да не зацикля. Следващия път, когато се събуди, реши да се подготви за това, което предстоеше. От всички ужасни неща, които можеха да се случат, едно го плашеше най-много. И когато вратата най-сетне се отвори, мъчителите му като че ли бяха прочели мислите му.

Влезе някой, включи лампата и на вратата се показа окървавеният и пребит Ричардс. Двама го придържаха от двете страни. Ръцете му бяха вързани пред тялото с тиксо. Червените белези по гърдите му потвърждаваха опасенията на Хърли, но това не беше всичко. Лицето на Ричардс бе обезобразено и подпухнало, едното му око не можеше да се отваря.

Саяд влезе и след него друг от хората му донесе стол, подобен на онзи, за който бе завързан Хърли. Сириецът посочи къде да го оставят и се обърна към пленника:

— Как си днес?

— Отлично! — бодро отвърна Хърли. — Вие умеете да създавате уют на гостите си.

— Да. — Сириецът се усмихна. — Сигурен съм, че и ти щеше да ни окажеш същото гостоприемство, ако бяхме в твоята страна.

— Малко по-добро — отвърна той, като показа дупката между зъбите си. — Знаеш какви сме американците, винаги искаме да сме най-добри. Не изпратихме човек на Луната, като сме карали жените си да ходят омотани с чаршафи и сме се избивали помежду си.

— Всички знаем, че това беше лъжа.

— Определено — съгласи се Хърли.

Другите мъже поставиха Ричард на празния стол. Един извади нож, за да пререже тиксото около китките му. Хърли искаше този нож.

— Къде е моят приятел Радих? — попита на арабски. — Някой от вас пробва ли вече професионалните умения на майка му.

Хърли продължи с вулгарно описание на всички сексуални удоволствия, които е получил от жената. Саяд никога не би го признал, но способностите на американеца да разказва съперничеха на неговите. Дори за момент се почуди дали пък всичко това не е вярно.