Винс Флин - Всичко е лично

Вратата най-сетне се отвори и Иванов се появи със стоическо изражение на лицето. Без да спира, тръгна към асансьора. Когато минаваше покрай помощника си, щракна с пръсти. Швец скочи на крака, закопча сакото си и го последва.

След като се качиха в асансьора, по-младият мъж попита:

— Е, какво стана?

— Мина добре. Той разбира какво трябва да се направи.

Швец понечи да попита още нещо, но Иванов поклати глава в знак, че тук не е мястото да говорят. След по-малко от минута, когато влязоха в кабинета му, началникът на Директорат Ес веднага се хвана за водката. Този път Швец не се опита да го спре. Беше късно следобед и самият факт, че е задържал шефа си в трезво състояние толкова дълго, бе постижение. Изчака Иванов да изпие една чаша, преди да попита:

— Какво каза Примаков?

— Вижданията му съвпадат с нашите — отговори Иванов, като разхлаби вратовръзката си. — Той много добре познава истинската същност на онези маймуни с чаршафи.

Швец беше свикнал с расистките определения на шефа си. Освен това знаеше, че Иванов е голям параноик, още повече днес. Опасяваше се, че кабинетът му се подслушва.

— Добре, какъв е планът?

— Тръгваме утре сутрин.

— Сами ли? — попита Швец, разтревожен.

— Не. — Иванов се усмихна широко. — Директорът беше доста щедър. Изпраща ни хора от спецчастите. Един отряд от подразделение „Вимпел“.

Швец не можеше да определи дали новината е добра или лоша. „Вимпел“ беше подразделение, специализирано в убийствата и саботажа.

— Защо „Вимпел“?

— Защото ни праща с пари.

— Колко?

Иванов се усмихна и показа пет пръста.

— Наистина ли? — не скри изненадата си Швец.

— Не се чуди. Сигурен съм, че са фалшиви. Може би в момента ги печатат.

Швец беше чувал слухове за нелегалната печатница на старото КГБ, произвеждаща франкове, марки, лири и долари по поръчка.

— Ами ако видят, че са фалшиви?

— След като американците не могат да ги различат, значи и палестинците няма да могат?

Швец не беше убеден в това, но трябваше да се примири.

— Не се тревожи. — Иванов постави ръка на рамото му. — Разказах му колко добре си вършиш работата. След като се върнем с тайнствените американци, със сигурност ще получиш повишение.

Швец се усмихна, макар че имаше сериозни съмнения. По-вероятно да получи място в някоя мръсна, влажна килия.

Според Ридли срещата с информатор в тайната квартира беше сериозна грешка, но за този направиха изключение. Причината бе очевидна. Информаторът беше собственик на къщата. Левон Петросян имаше черти на човек, произхождащ от по-северни географски ширини, но живееше достатъчно отдавна в този нажежен град, за да придобие кожата му захабен вид и тен, с който изглеждаше, сякаш постоянно страда от слънчево изгаряне. Плешивината над челото му бе заела почти цялото му теме, увенчано с бяла коса, а по тялото му имаше доста излишни килограми. Той влезе в къщата задъхан, с цигара в уста и в компанията на четирима телохранители, двама отпред и двама отзад. И четиримата бяха млади, едри, яки. Двама имаха вид на местни, другите бяха със северняшките черти на шефа си.

Петросян се приближи до Ридли, хвана го за раменете и го целуна по двете бузи. После, без да го пуска, го погледна в очите и заговори. Лицето му бе спокойно като на статуя. Дори не мигаше. Движеха се само устните му. След дълъг монолог арменецът пак прегърна Ридли и премести погледа си върху Рап. След като пусна по-възрастния агент, попита:

— Този ли е?

Ридли кимна.

Петросян огледа Мич от главата до петите и обяви:

— Искам да ти стисна ръката.

Арменецът говореше добър английски, но със силен руски акцент. Рап нямаше никаква представа защо този човек ще иска да стисне ръката му, но я подаде от учтивост. С шепнещ глас, който само младежът можеше да чуе, Петросян каза:

— Мразех онази турска свиня Хамди Шариф. Искам да ти благодаря, че ни отърва от него. Когато научих, че е мъртъв, плаках от радост.

Сърцето на Рап се разтуптя от вълнение. Откъде, по дяволите, знаеше този човек, че точно той е убил Шариф? Рап извъртя главата си, за да види лицето на Ридли. Възрастният агент сви виновно рамене. И това ми било секретност!

— Много съжалявам за Бил — добави Петросян.

Рап трябваше да си припомни, че за тези хора Стан Хърли е Бил Шърман.

— Благодаря. Намерихте ли информация, която може да ни помогне?

— Не знам дали това ще ви помогне — отговори арменецът, като присви очи, сякаш беше разочарован от себе си. — Получих потвърждение, че полицията е задържала приятеля ви пред хотела тази сутрин. По изрична заповед на оная свиня, комисар Габир Хадад.