Винс Флин - Всичко е лично

— Тук ли е базата ви сега? — попита Рап, като си мислеше, че мястото не е много подходящо.

— Не. От повече от година не е. Тук стана прекалено спокойно.

— Каква точно работа вършите за Ленгли?

— Обикалям насам-натам. Като свободен електрон.

Рап нямаше представа какво има предвид, но му стана ясно, че Ридли няма намерение да му казва повече. Рап се прозина. Дните и нощите му съвсем се бяха объркали. След бягството от апартамента Ридли му беше разказал всичко. Основният проблем бе, че извън очевидния факт, че Хърли и Ричардс са заловени, не знаеха други подробности. Мич го притисна с въпроси, искаше да разбере какво прави ЦРУ, за да ги освободи. Ридли призна, че не много. От Ленгли бяха изпратили малък отряд за бързо реагиране и усилено се опитваха да съберат информация, която би помогнала за спасителната операция.

Ридли се свърза с информаторите си през нощта, но всички даваха противоречиви сведения. Към 4:00 изпрати Рап да си ляга. Увери го, че има опит с доста отвличания и нещата обикновено се развиват бавно, особено през първите няколко дни. Рап не можеше да заспи. Представяше си на какво са подложени Хърли и Ричардс. Като част от обучението си бе прекарал два дни вързан за стол. От време на време влизаше някой и му удряше по няколко плесници. Дори му пускаха ток от автомобилен акумулатор. Преживяването беше доста неприятно, а Хърли ги предупреди, че е нищо пред онова, което може да им причини някой опитен специалист по разпитите със садистични наклонности. Малко преди изгрев най-после заспа.

— Слушай, знам какво изпитваш.

Рап погледна другия мъж. Ридли беше с няколко сантиметра по-нисък и с десетина години по-възрастен. Рап не можеше да определи дали е оптимист или песимист. Изглеждаше нещо средно между двете.

— Познавам Стан от шест години. Готов съм на всичко, за да го спася, но преди да правим каквото и да било, трябва да имаме надеждна информация.

Докато го обучаваха, ако някой поискаше от него да жертва живота си за Стан Хърли, Рап щеше да му се изсмее, но сега беше на друго мнение.

— Имаш ли представа къде ги държат?

Ридли посочи на изток:

— Отвъд ивицата на разрушението. В индийския квартал.

— Ходиш ли често там?

Ридли се изсмя:

— Старая се да е по-рядко.

— Значи си ходил.

— Няколко пъти. Е, сега не е толкова страшно, колкото беше в разгара на войната. — Ридли се вгледа в лицето на Рап, опитвайки се да разчете мислите му. — Но мястото все още е опасно за чужденец, момче.

Рап кимна, макар че не слушаше много внимателно.

— Значи няма да е разумно да отида там и да започна да разпитвам.

— Това би било най-глупавото нещо, което можеш да направиш. — Ридли видя, че младежът вече не го слуша, затова го стисна за ръката. — Бил съм в онази къща при езерото в Южна Вирджиния. Виждал съм как Стан избира коравите мъже и ги ошлайфва и как разкатава майката на лигльовците. Затова предполагам, че щом си минал през процеса на селекция, имаш сериозни умения. Прав ли съм?

Рап се вгледа в него, докато той пусна ръката му.

— Какво имаш предвид?

— Не ме интересува колко си добър. Ако отидеш в индийския квартал, това ще е равносилно на самоубийство. Тогава ще трябва да търсим трима, а не само двама.

— Виж какво. Не съм свикнал да седя и да бездействам, затова се погрижи някой да измисли някакъв план, и то бързо.

Чуха се три изпиуквания и клаксон. Двамата погледнаха към подножието на хълма, където пред блокадата на улицата беше спрял конвой от три коли.

— Най-сетне — възкликна Ридли.

— Кой е този?

— Един местен, който познава тази дупка по-добре от всеки друг.

Швец нервно погледна часовника си. Чакаха тук повече от час и с всяка изминала секунди безпокойството му се засилваше. Най-малкото, не му харесваше да седи в чакалнята на директор Примаков на последния етаж в главната квартира на СВР. Всяко пътуване до тези опасни висоти беше изпитание за нервите, но в светлината на последните събития основното му притеснение сега беше как ще излезе. Съмняваше се Примаков да знае за изчезналите пари или за другите гафове, които продължаваха да се натрупват. Службата за външно разузнаване бе комплексна организация, водеща хиляди операции. Иванов се славеше като дързък мъж, който знае кога да бъде безкомпромисен и кога да се усмихва, и в годините между режима на Сталин и разпадането на СССР това би било повече от достатъчно. Сега Швец не беше толкова сигурен.