Винс Флин - Всичко е лично

— Съмняваш се, че са дошли да преговарят за Къминс? — попита Мугния.

— Не вярвам на нищо, което излиза от устите им.

Мугния очевидно вече едва се сдържаше да не избухне.

— Знаеш ли какво означава терминът „непредвидени обстоятелства“?

Младият водач на „Фатах“ сви рамене, сякаш не му дремеше.

— Нека да го кажа по-просто. Късмет… добър или лош късмет.

Този път Радих кимна.

— Добре, нека сега да ти обясня защо поведението ти започва да ме дразни. Преди шест месеца решаваш да отвлечеш един американски бизнесмен, който се оказа, че е точно такъв. Не е шпионин. Отвлече го, без да поискаш одобрението ни. Само това беше достатъчно, за да те застрелям. Въпросното отвличане повлече след себе си редица събития. Американците изпратиха агент Къминс, за да преговаря за освобождаването на бизнесмена. Ти реши да отвлечеш и него, вместо да преговаряш. За щастие или за нещастие открихме, че Къминс е шпионин от ЦРУ.

— Защо за нещастие? — измърмори Радих.

Мугния се облегна назад и стисна страничните облегалки на креслото, сякаш това му помагаше да се сдържи.

— Тази вечер съм в много лошо настроение, Абу, затова те съветвам да не ме прекъсваш. Има опасност да изгубя самообладание и да ти счупя хилавия врат като на пиле. — Замълча, за да се увери, че е приковал вниманието на по-младия мъж, преди да продължи: — Така, какво говорех? А, да, оказа се, че Къминс не е този, за когото се представя. Той е американски шпионин. Сега, няколко дни преди да го предадем на руснаците, довтасват прословутият Бил Шърман и някакъв друг слуга на ЦРУ. Следваш ли мисълта ми?

Радих кимна.

— Всичко това беше предизвикано от едно-единствено събитие. Отвличането на бизнесмена. Ето това са непредвидени обстоятелства. Колко още събития ще повлекат след себе си? Има ли в града още американци, ще се появят ли други? Ще оцелеем ли четиримата до края на седмицата? Това са въпроси, на които няма да разберем отговорите, докато не видим резултата. Сърцето ти е на правилното място и си предан на каузата, но трябва да разбереш, че всяко твое действие води последствия. Ясно ли е дотук?

— Да.

— Така. Лошото сега е, че американците явно са си научили урока, след като изпратихме предишния им главен агент в Техеран, за да го разпитат качествено, и разкрихме и обезвредихме цялата им мрежа от шпиони. Този път изглежда, че са решили да освободят своя човек. Единственото странно нещо е, че не опитаха по-рано, но сега, след като държим легендарния Бил Шърман, положението става още по-опасно.

— Как така? — попита Радих, като се стараеше да говори смирено.

— Шърман е особено хитър агент и несъмнено пази много важни тайни в безумната си глава. ЦРУ със сигурност не иска тези тайни да станат чуждо достояние, затова се опасявам, че ще се опитат да го освободят.

— Затова трябва да действаме бързо и внимателно да се отървем от всички американски пленници — намеси се Бадредин.

— Тук се намесва руснакът. — Мугния погледна Саяд. — Асаф, кога за последно се чу с него?

— Вчера. Днес не успях да го намеря.

— Спомена ли нещо за Дорфман и изчезналите пари?

— Не.

Мугния и Бадредин се спогледаха и кимнаха едновременно. Бадредин попита:

— Това мълчание не ти ли се струва подозрително?

— Да, определено.

— Има три възможни обяснения. — Бадредин вдигна един пръст. — Първо, руснакът да не знае, че банкерът е бил убит в неделя в дома си, а на следващата сутрин депозитите ни, които той ни помогна да открием, са били източени. Някой тук вярва ли, че руснакът не знае нищо? — Когато никой не се обади, Бадредин вдигна втори пръст. — Руснакът е алчен мръсник. Може той да е убил Дорфман и да е взел всички пари.

Мугния вдигна два пръста и обяви:

— Аз съм за тази възможност.

— Каква е третата? — попита Саяд.

— Някой друг е убил Дорфман и е откраднал парите. Единственият проблем в тази теория е, че банкерът много внимателно избираше клиентите си. Нямаше навик да общува с хора. Интересуваше се единствено от кучетата си.

— Все пак някой може да е научил за него — отбеляза Саяд, който не искаше да отхвърлят напълно тази вероятност.

— Нека да те попитам нещо — каза Мугния, като се наведе напред. — Познаваш ли някого, който има репутация на мошеник, ограбващ парите на съдружниците си?

— Не се опитвам да защитавам Иванов, но мисля, че трябва да имаме доказателства, преди да го обявим за крадец.

— Не ми отговори на въпроса.

Саяд кимна:

— Прав си. Михаил Иванов не е най-почтеният човек, когото познавам.