Винс Флин - Всичко е лично

След пет минути Хадад излезе, като поглаждаше мустаците си, и му каза, че всичко е уредено. Лицемерният управител също се появи и започна да го уверява, че няма да има проблеми. Рап беше убеден, че нищо няма да е наред и че единствената мисъл на двамата е как да изкарат пари, като го предадат на „Ислямски джихад“, но нали все пак това беше крайната цел на безумния му план. Затова той тревожно запристъпя от крак на крак и продължи да потърква врата си, сякаш много се страхуваше. Посочи към вратата и попита:

— Може ли един от хората ви да остане през нощта?

— Съжалявам, но не е възможно. Освен това тук сте в пълна безопасност.

Рап се престори на още по-разтревожен, но всъщност абсолютно нищо не го притесняваше. Смяташе да се наспи хубаво, а на заранта да излезе да търси информация. Самата мисъл, че комисарят може да не каже на същите хора, които му бяха наредили да отвлече Хърли, беше абсурдна, но се престори, че му вярва.

Асансьорът не работеше, затова се качи на четвъртия етаж по стълбите. Затвори и заключи вратата, после заклещи гумената тапа в тесния процеп отдолу. Дръпна завесите, за да провери какви възможности за бягство предлага прозорецът. Намираше се на седем-осем метра над земята. Ридли му беше приготвил цяла торба с полезни неща, между които имаше и петнайсетметрово въже. Той завърза единия край за крака на леглото и остави останалата част навита при прозореца. След това извади снабдения със заглушител пистолет „Берета“ и радиостанцията „Моторола“. Постави оръжието на нощното шкафче и натисна копчето за предаване на радиостанцията.

След няколко секунди се чу гласът на Ридли. Рап му съобщи, че вече е в хотела. Радиостанциите не използваха закодирана честота, затова разговаряха съвсем кратко и без да споменават нищо конкретно. Рап потвърди, че ще се обади за проверка в осем и после на всеки два часа. Ако пропуснеше някоя от проверките, Ридли щеше да знае, че е влязъл в контакт. След това можеха само да гадаят как ще се развият събитията. Рап си изми зъбите и си легна с дрехите. Не очакваше, че ще може да заспи, но ако успееше, толкова по-добре.

Лежеше в тъмното със затворени очи и обмисляше всички възможности. Опитваше се да си представи как ще се развият нещата. Ако искаше да има някакъв шанс всички да оцелеят, трябваше да запази спокойствие и да се възползва от първата удобна възможност. Разбира се, ако видеше такава. Самият Петросян му го беше казал. В дългото примирие „Фатах“ и „Ислямски джихад“ изпитваха недостиг на хора. Бойците напускаха редиците им и си търсеха работа. Имаше голяма вероятност да допуснат грешка. За Рап оставаше само да я види и да я използва.

Все пак заспа. Нямаше представа кога е задрямал и за колко време, но беше достатъчно, за да се зареди с енергия. Свърза се с Ридли в уречения час и после, за да не се изнервя излишно, излезе от хотела и тръгна направо към улица „Марад“, намираща се на няколко пресечки. Търговците разпъваха сергиите си с всякакви продукти и храни. Той започна да обикаля от двете страни на улицата, като говореше английски, а ако се наложеше да каже нещо на френски, нарочно се преструваше, че не го знае добре. Продължаваше да играе ролята на глупак. Почти всички се отдръпваха, когато попиташе за полковник Саяд. Един обаче се оказа приказлив. Беше търговец на електроника: малки радиоприемници, касетофони и уоки-токита като моторолата на Рап.

Влезе в малката шатра и поздрави. Размениха любезности, после Рап попита:

— Знаете ли нещо за американците, които бяха отвлечени преди няколко дни?

Търговецът посочи два радиоприемника и попита високо:

— Кое повече ви харесва? — По-тихо добави: — Да, знам за американците.

Протегна ръката си за пари.

Рап извади седем стодоларови банкноти. Търговецът ги прибра и взе едно малко радио с будилник. Започна да обяснява различните му функции. Между хвалбите за разни специални компоненти понижи глас и каза:

— Носят се слухове, че ги държат в подземието на една стара сграда от западната страна на Площада на мъчениците.

Преди да успее да му зададе още въпроси, продавачът сложи радиото в една торбичка, пъхна я в ръцете му и го отпрати. Тогава Рап забеляза двамата мъже със сурови лица и изразени издутини под якетата. Веднага се върна в хотела. Искаше да предаде научената информация, преди да го хванат. Когато стигна улицата, на която се намираше хотелът, зави наляво, което беше грешната посока. Направи две крачки натам, после, сякаш едва сега забелязваше, че е сбъркал, отново зави наляво и видя двамата мъже на половината разстояние до следващата пресечка. Просто стояха и го гледаха. Рап продължи към тях, сякаш не подозираше, че го следят. Не му убягна, че се стараят да скрият интереса си към него.