Винс Флин - Всичко е лично

Отдалечи се от огледалото, преди куражът съвсем да го напусне. Отново отиде до прозореца. Те още бяха долу. Трети мъж, който стоеше в другия край на пресечката, вероятно също беше с тях. Рап погледна пистолета си на нощното шкафче. Ридли бе отбелязал, че за да изиграе ролята си най-правдоподобно, би трябвало да го остави в хотела, но идеята не му харесваше. По-скоро би излязъл гол, но въоръжен, отколкото без пистолета. Можеше да го обясни като мярка за самозащита. Всички други в града се разхождаха с пистолети, защо и той да няма? Радиостанцията беше единственото друго нещо, за което трябваше да решава. Предпочете да я вземе. Ако не го отвлечаха по правилния начин, можеше да се наложи да се свърже с Ридли. Като предпазна мярка смени канала и я изключи.

Бързо написа една бележка и я остави на малкото бюро в ъгъла. Облече якето си и провери всичките си джобове. Всичко беше както трябва. Вдигна дрехата, пъхна беретата на кръста си и взе очилата, картата и голяма пачка банкноти. На вратата се поколеба за момент, но си каза, че не трябва да мисли прекалено.

— Нека шоуто да започва — измърмори и затвори вратата.

Ако оцелееше след това приключение, трябваше да попита Люис дали говоренето сам е признак, че се побърква.

Бързо слезе във фоайето. На рецепцията стоеше нов служител. Изглеждаше адски нервен, което Рап прие като признак, че някой е говорил с него. Това беше. Представлението започваше. Излезе под ослепителната слънчева светлина и вдигна картата, за да закрие очите си, докато оглеждаше улицата. Престори се, че не забелязва двамата от „Ислямски джихад“. Заби поглед в картата, зави надясно и тръгна на изток, сякаш се връщаше на пазара.

След половин пресечка нервната система започна да изпраща в мозъка му предупредителни сигнали, всеки по-настойчив от предишния. Отново си говореше сам, но този път комуникацията се извършваше в главата му. Съзнателната, разумна, високофункционална част на мозъка му се опитваше да успокои по-първичната, инстинктивна половина, както жокей успокоява коня си, докато се приближават към старта. „Спокойно, спокойно“ — повтаряше си постоянно. Наложи се да мобилизира цялото си самообладание, за да овладее рефлексите, придобити по време на обучението си, и развивалите се с милиони години еволюция инстинкти за самосъхранение, записани като компютърна програма в човешкия мозък. Малко по-напред Рап разпозна една черна кола, спряна от другата страна на улицата. Сутринта колата беше празна. Той се престори, че не вижда мъжа, седнал зад кормилото, и свърна по една тясна странична уличка. Трийсетина крачки напред друг мъж със суров вид стоеше пред едно магазинче. Левият му крак бе изпънат, здраво стъпил на паважа, десният — подвит и подпрян на близката сграда. Беше се облегнал на стената и пушеше цигара. Носеше прашни черни панталони и бяла риза с петна от пот под мишниците. Изглеждаше смътно познат. Рап се запита дали не го е виждал на някоя от снимките, които му беше показал Ридли.

Иначе улицата беше пуста. Оцелелите от кръвопролитната гражданска война умееха да надушват проблеми и разумно бяха решили да си останат вкъщи, докато свърши тазсутрешната драма. Рап чу мъжете зад себе си, стъпките на тежките им обувки. Изведнъж забръмча кола и преследвачите му забързаха. С всяка крачка Рап чувстваше как се приближават. През главата му преминаваха различни сценарии за бягство, но той отхвърли тази възможност; наложи си да продължи напред като капитан, насочил кораба си с издути платна към плитчините.

Идваха все по-близо. Чувстваше присъствието им. Мъжагата отпред хвърли цигарата и се отдели от стената. Усмихна се на Рап и извади кожена палка от задния си джоб. В този момент младежът го позна. Рап изпусна картата, симулирайки изненада, и се обърна, като че ли искаше да побегне. Двамата мъже бяха точно там, където очакваше да ги види, с извадени пистолети, единият — насочен към главата му, другият — към гърдите.

Колата спря със свирене на гуми точно до него и дясната врата се отвори. Рап знаеше какво ще последва. Затвори очи и стисна зъби точно в момента, когато палката го удари отзад по главата. Залитна напред и очилата му паднаха на земята. Двамата въоръжени мъже го подхванаха, преди да падне. Той отпусна краката си и ги остави да поемат цялата тежест на тялото му. Едрият мъжага го подхвана през гърдите и измъкна пистолета от колана му. След това го завлякоха до колата. Рап се приземи в багажника с главата напред. След това набутаха тялото му и затръшнаха капака.