Винс Флин - В случай на опасност

Отвори шкафа и посегна към една малка чаша, но размисли. Случаят беше като за голяма, за бургундско. След като изля близо една трета от бутилката в чашата, тя отпи голяма глътка и се облегна на мраморния плот. Мислеше за три различни неща едновременно. Как щеше да реагира съпругът й на новината, на колко жени се е обадила вече Кристи де Граф и какво наказание да измисли за тринайсетгодишното чудовище?

Почти бе допила виното, когато чу колата да влиза в гаража. Изчака да дойдат в стаята, гневът й бавно растеше. Шанън се появи първа. Разговаряше по мобилния си телефон, тъй че не забеляза заплашителния поглед на майка си. Рори и баща му влязоха след нея.

Неш погледна жена си и си помисли: „Олеле, какво съм направил пък сега?“

— Какво е станало, скъпа?

— Ами… Дерек и баща му дойдоха преди малко. — Тя погледна сина си. — Би ли ми обяснил защо си насинил окото на Дерек?

Рори се размърда неловко и започна да заеква:

— Говореше глупости… и му казах да престане, но той…

— Ти даваш ли си сметка, че могат да те изключат от училище! — изкрещя тя.

— Ама, мамо, той…

— Не ме интересува какво е направил!

— Ама той…

— Чу ли ме? Каквото и да е казал, това не те оправдава. Знаеш ли колко плащаме, за да учиш в „Сидуел“?

Рори затрепери и изкрещя:

— Не ме интересува! Дори не ми харесва там!

— Не смей да повишаваш тон, момченце! Веднага се качвай в стаята си! — Маги посочи към коридора. — С баща ти ще обсъдим как да те накажем, но отсега мога да ти кажа да забравиш за тренировките по лакрос.

Рори се дръпна от баща си и избяга в коридора.

— Мразя те!

— Това няма да ти помогне, момченце! — изкрещя майка му след него.

Обърна се към съпруга си:

— Можеш ли да повярваш? — Взе бутилката от плота и изля виното в чашата. — Не знам какво трябва да направим.

Неш се запита за секунда коя, по дяволите, е тази жена в кухнята му.

— Маги… какво, по дяволите, ти става?

— На мен ли? Може би не си обърнал внимание, Майкъл, но това училище струва двайсет и осем хиляди долара годишно и там не търпят побойници. Ще го изхвърлят.

— Не мислиш ли, че първо трябва да го изслушаме, преди да предприемем каквото и да било?

— Няма какво да го изслушваме. Сбиванията са забранени. Това е тяхната политика. Всичко се проваля. Ще го изхвърлят и тогава сбогом, Харвард!

— О, това ли било?!

— Не ми говори така. Ти си виновен. Изобщо не трябваше да позволявам да го запишеш на уроци по бокс. Достатъчно е, че е наследил склонността към агресия, която имате с братята ти.

— За какво говориш?

— Помниш ли… помниш ли оня бар, дето го изпочупихте с братята ти? Ако оня полицай не беше служил като морски пехотинец и ти не беше в отпуск, сега щеше да го пише в досието ти.

— Доколкото си спомням, ти ме ревнуваше, че заговорих някакво момиче, и реши да си просиш черпене от всички мъже на бара. Пък и ако не беше завряла хубавото си задниче пред лицето на оня тип, той нямаше да те сграбчи и Шон нямаше да го нокаутира.

Маги посочи себе си:

— Случилото се тогава не беше моя грешка и това, което става сега, също не е по моя вина. Проблемите идват от твоето семейство. Брат ти Патрик преби някакъв човек в Атлантик Сити миналия месец, а е на трийсет и пет.

— Онзи си го е търсел.

— О… сигурна съм. Ти и твоите братя… търсите всеки повод да се сбиете, а сега си го предал и на сина ни. — Маги погледна към тавана и изстена: — Не мога да повярвам, че това се случва. Ще го изритат от най-доброто училище във Вашингтон. Имаш ли представа колко връзки използва баща ми, за да го приемат?

Неш не искаше да слуша повече. Той никога не беше харесвал идеята да изпратят Рори в това училище за мамини синчета, но нямаше достатъчно свободно време, за да го осуети.

— Знаеш ли какво, Маги? Няма значение колко пари е направил баща ти и няма значение колко печелиш ти. Те никога няма да те пуснат в спретнатия им клуб. Колкото и да се напъваш, винаги ще си останеш потомка на ирландци католици от Бостън.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Ти ми кажи. Аз се гордея с произхода си. Но не съм сигурен, че ти се чувстваш по същия начин.

— Не смей да ми говориш така! — изкрещя тя и вдигна чашата, сякаш искаше да го замери с нея.

Неш махна пренебрежително и излезе от кухнята.

— Ето кой не умее да си сдържа нервите.

— Не сме свършили този разговор! — извика тя.

— Напротив. Свършихме.

Майк се качи на горния етаж. Почука леко на вратата на момчетата и влезе. Рори лежеше по корем, заровил лице във възглавницата, и хлипаше. Джак седеше на леглото и четеше, изглеждаше уплашен. Неш се приближи и дръпна одеялото му.