Винс Флин - В случай на опасност

Изненадващо, именно американската армия ги спаси, или по-точно едно от ръководствата й за оцеляване в тропиците. Карим осигури на хората си подходящи лекарства и облекло и наложи строга хигиена. Почти цял месец трябваше да мине, докато всички се излекуват от обривите и диарията. След това бяха напреднали много. Бяха по-силни, по-здрави, по-подготвени и много по-уверени в себе си, но дали бе достатъчно. Какво не беше предвидил?

— Амир.

Карим се обърна. Фарид стоеше няколко стъпки зад него, изглеждаше обезпокоен.

— Добре ли си?

— Да. Защо питаш?

— Извинявай, че го казвам, но не изглеждаш добре.

— Добре съм — излъга Карим.

— Всички са готови.

— Вода?

— Пълен запас, както заповяда.

— Знаят ли, че тръгваме.

Фарид не скри изненадата си.

— Така си и мислех — измърмори Карим.

Погледна назад към бараките с ръждясали покриви. Хората му стояха до раниците си, готови за, както си мислеха, поредния дълъг поход в джунглата.

— Доведи ги. Кажи им да оставят багажа.

Фарид изкрещя заповед и шестимата дотичаха. Строиха се в редица на една ръка един от друг. Бяха го правили толкова пъти през последните шест месеца, че вече преценяваха разстоянието на око.

Карим огледа елитния си отряд. Седем мъже. Най-високият беше малко над метър и осемдесет, най-ниският — около метър и седемдесет. Всичките бяха в отлична физическа форма. Малкото излишни килограми, които може би са имали, се бяха стопили. Бяха внушителни — широкоплещести, мускулести, стройни. Цялото им поведение се беше променило. Стояха изпънати като струни, изпъчени, гледащи право напред, очакващи заповеди. За отработването само на тази стойка му беше нужен цял месец. Беше се наложило да ги промени коренно, бавно да ги освободи от лошите навици, които бяха усвоили в „Ал Кайда“ и при талибаните. Предишните им водачи ги бяха научили да гледат с презрение на американците и стройната им йерархия, на начина им на маршируване като роботи. Карим разбираше истинското значение на това — ефикасност, която изисква войникът да загуби индивидуалността си. Това бе едно от многото неща, което ги правеше страшни противници и стоеше в основата на успеха им. Когато получеха заповед, изпълняваха с удивителна скорост и точност.

Той погледна хората си и за първи път осъзна колко се гордее с тях. Даде им команда „Свободно“ и с усмивка каза:

— Войници мои, Аллах ми каза, че сте готови. Вече нямаме работа тук.

— Тръгваме ли? — попита Ахмед.

— Да. Тръгваме до час.

Хората му се спогледаха. Някои се усмихнаха. Други изглеждаха нервни. Карим видя реакциите им, потисна гнева си и си каза, че е естествено. Колкото и ужасно да беше това място, то бе изпълнило целта си. Беше станало техен дом.

— Знам, че някои от вас са неспокойни. Някои се тревожат, а един или двама може би изпитват страх. Всички тези чувства са естествени. Когато Аллах го накарал да отиде в Ниневия и да разобличи злото, пророкът Юнус се уплашил. Толкова се уплашил, че хукнал в обратна посока и попаднал в корема на рибата. Дори един от великите пророци се е страхувал. Нормално е да чувстваш такова нещо. Дори да се съмняваш в каузата ни… в нашата мисия. Ние обаче разчитаме един на друг. Ние сме семейство. Взаимно ще си помагаме да останем силни и няма да побегнем. По свое желание смело ще влезем в търбуха на звяра и ще му причиним такива поражения и болка, че ще сломим желанието му да се бърка в нашите работи.

Неколцина от младежите изкрещяха и вдигнаха юмруци. По-сериозните само кимнаха.

— Да чакаме още означава да дадем на врага повече време да се подготви.

Карим сключи ръцете си зад гърба и заговори надълго и нашироко за мисията им. После дойде трудната част:

— Не ви казах, защото не исках да ви разсейвам от обучението. — Спря в единия край на строя и ги погледна косо. — От около месец нямаме вести от другите две групи. Има опасения, че са били заловени.

Чуха се възгласи на изненада и разочарование.

— В новините не казват нищо — отбеляза Фарид.

— Така е.

Хората му имаха достъп до Интернет от два преносими компютъра и Карим ги насърчаваше да четат американски вестници всеки ден.

— Щях да запазя някаква надежда, ако имаше новини във вестниците. Това би означавало, че ЦРУ признава, че ги е заловило, и е задължено да документира как се отнасят към тях. Фактът, че няма никакви новини, означава, че ще измъкнат от тях всяка информация, която могат.

— Някой от другите групи знае ли за плана ни?