Винс Флин: В името на честта

Но тя протегна ръце и го прегърна.

— Благодаря ти. Айрини ми разказа какво си направил.

Рап я целуна по главата.

— Извинявай, че застраших живота на децата ти.

Тя храбро поклати глава и отново обърса очите си.

— Глупости, Мич. Ти ми върна съпруга. Този мръсник се опита да ми го отнеме и ти го спря.

— Да, но…

— Няма „но“. Ако не се беше намесил, сега Майк щеше да е мъртъв, а може би и Шанън. — Маги отново го целуна по бузата и добави: — Благодаря.

Семейството тръгна към къщата. Всички искаха да са до Шанън. Хърли, Рап, Коулман и Кенеди ги изпратиха с поглед. Когато децата се отдалечиха достатъчно, Кенеди въздъхна:

— Добре си поговорих с нея, докато летяхме насам. Силна жена.

Тримата мъже кимнаха мълчаливо. Кенеди погледна хеликоптера.

— Трябва да се връщам във Вашингтон. Колегите от ФБР се притесняват как ще представим случилото се пред медиите.

Рап сви рамене:

— Нека си припишат заслугите. Няма нужда да се разчува за нашето участие.

— Доста хора са видели тебе и Майк. Слуховете се разпространяват като лавина. Арт Харис се обади. Във ФБР постоянно звънят репортери, които искат потвърждение за участието на двама служители от отряда за борба с тероризма на ЦРУ.

— Не виждам никакъв проблем — настоя Рап. — Военните постоянно правят такива номера. Отряд „Делта“ свършва работата, а приписват заслугата на рейнджърите или на някое друго подразделение.

— Случаят е малко по-различен. Тях не ги заснемат с десетина камери.

— Нищо не са заснели. Само двама мъже с черни маски и камуфлажни якета. ФБР, градската полиция… който ще да си припише заслугата, не ми дреме.

— Ще трябва да измислим нещо.

— Няма как да опровергаеш слуховете — намеси се Хърли, докато палеше цигара. — Хората вярват на онова, на което искат да вярват. Пък и това няма да е най-вредната клюка. Дори може да е полезно. Сгазваш лука и момчетата с черни маски ти пръсват черепа. Това ще накара следващите терористи да се замислят, преди да се запишат доброволци.

Кенеди се замисли.

— Стан, ти винаги имаш интересен поглед върху нещата. — Целуна го по бузата и добави: — Хайде, трябва да тръгвам. Благодаря, че се погрижи за тях. — Обърна се към Рап и Коулман. — Утре ви искам в Управлението. Мисля, че няколко души ще искат да говорят с вас.

Кенеди тръгна към хеликоптера и пилотите включиха моторите.

Рап погледна към къщата и каза:

— Стан, хайде да пийнем по нещо.

— Разумно предложение.

Тръгна към къщата.

— Скот, ти с какво обичаш да се тровиш?

— Само една бира, Стан.

— Мич?

— Уиски и бира за мен.

— Пури?

— С удоволствие — отвърна Рап.

Коулман отиде да помогне на Хърли, а Рап се запъти към огъня на брега на езерото. Небето беше ясно, отрупано със звезди. Рап погледна нагоре, намери Голямата мечка и Северната звезда, после Орион, Ловеца. Коулман и Хърли се върнаха и всеки си взе стол. Хърли искаше да чуе всичко и Рап му разказа за случилото се с безстрастен глас. Старецът зададе само няколко въпроса, повечето свързани с Макс Джонсън и Хаким ал Харби.

Коулман настоя Джонсън не само да бъде помилван, а и да го включат в екипа. Рап и Хърли не бяха много сигурни за второто, но и двамата бяха съгласни, че е направил достатъчно, за да спаси живота си, а може би дори да получи пълно опрощение. Случаят с Хаким беше по-сложен. Рап заяви, че не иска да го убива. Коулман нямаше мнение.

Хърли се втренчи в огъня и отпи глътка от питието си.

— Ще поговоря с доктора за него — измърмори. — Трябва да вникнем в начина му на мислене. Да разберем всичките му прегрешения. Каква точно е ролята му в тази гадост.

Чуха хлопване на врата и след малко Неш се приближи с още бири в ръка. Взе стол и седна при тях.

— Как е Шанън? — попита Хърли.

Неш се втренчи в огъня.

— Не знам. Просто заспа, но мисля, че докторът й е дал още хапчета.

— Ще се оправи — успокои го Хърли.

Неш поклати глава.

— Кой знае? Такава случка може завинаги да прецака мозъка на едно дете.

Рап, Коулман и Хърли се спогледаха. Хърли отговори от името на тримата:

— Децата са издръжливи. Ние сме тези, които преживяват по-тежко тези гадости.

Неш кимна и продължи да гледа втренчено огъня.

— Не мога да повярвам, че почти я изгубих.

Изведнъж се разплака. Опита се да спре, но не можа. Тримата му другари не помръднаха.

След около минута Хърли го подкани:

— Кажи си всичко. Сега му е времето. — Изчака няколко секунди и добави: — И не забравяй, че можеше да бъде много по-лошо. Всъщност доста голям късмет извади.