Винс Флин - В името на честта

Ахмед кимна.

— Да.

— Когато видиш да спирам отпред и си готов, започваш да звъниш на телевизионните станции. После ще ми докладваш.

— Имам записани всички номера.

— Добре. — Карим разпери ръце и прегърна младежа. — Много се гордея с теб. Трябваше да направим това още миналата седмица. Не биваше да позволяваме на онази змия Хаким да ме разубеди.

Ахмед кимна, макар че не беше сигурен дали му вярва.

— Аллах е велик!

— Аллах е велик!

Ахмед се приближи до задната врата на сградата. Отляво имаше звънец. Той го натисна и след няколко секунди отвътре мъжки глас го попита какво иска.

— ФБР — отвърна той на почти перфектен английски.

— Сега идвам.

Ахмед погледна пистолета и се замисли за плана. От другата страна на стъклената врата се показа старец с униформа на охранител и му отвори.

— Какво желаете?

Ахмед продължи по плана, макар че не беше сигурен дали го приема със сърцето си.

— Имаме проблем със заложници в парка. Трябва да заема позиция на покрива.

— Разбира се. Елате. Ще ви заведа.

Охранителят го заведе до асансьора и двамата се качиха на последния етаж. Минаха по коридора и в дъното се качиха по аварийната стълба. Излязоха на покрива и пазачът го заведе към южния край.

На двеста метра оттам масивните колони на Мемориала на Линкълн бяха окъпани в ярка светлина. На Карим трябваше да му се признае — ако искаха да предадат послание към света, мястото беше идеално. Ахмед бавно извади пистолета си, докато старецът се любуваше на гледката.

— Понякога обичам да се качвам по време на почивката. Когато се огледаш, разбираш, че наистина има Бог. Как иначе се е получило всичко това? Чрез хаос… едва ли.

Ахмед бавно прибра пистолета в кобура. Карим му беше заповядал да убие пазача, но той не можеше. Не беше достойно да убиваш невъоръжени хора. Той хвана стареца за врата и натисна сънната му артерия. Задържа го така, докато спря да мърда. Издърпа го настрани и го върза. Отне му по-малко от минута. После се върна при ръба на сградата, разстла черджето си и подготви снайпера. Бързо погледна през мерника и фокусира микробуса. Беше спрян на улицата точно срещу Мемориала на Линкълн. Ахмед извади телефона и започна да звъни в различни телевизионни станции. Общо пет.

След последния разговор натисна копчето отстрани на телефона и каза:

— Готово.

Насочи вниманието си към микробуса, който навлезе в тревата и започна да се изкачва към мемориала. В нощта проехтяха гърмежи. Ахмед вдигна бинокъла. Пред микробуса падаха хора, застреляни от Карим. Мароканецът поклати глава. Това кръвопролитие му се струваше безсмислено.

Когато Рап и Неш стигнаха до Мемориала на Линкълн, полицията беше заградила мястото. От северозападната и югозападната страна на барикадите имаше телевизионни екипи и силите на реда се опитваха неуспешно да ги изблъскат назад. Отпред бяха спрени големи полицейски камиони с размера на пожарни коли. Рап показа картата си от Службата за национална сигурност на пропускателния пункт и нареди на охраната да пусне и следващия автомобил. Неш седеше на седалката до него. Рийвърс беше отзад. Рап тайно бе наредил на бившия „тюлен“ да следва Неш навсякъде.

Доктор Люис беше в микробуса зад тях заедно с хората на Коулман и Хаким ал Харби. Психиатърът бе убеден, че Рап трябва да вземе и Хаким. Имайки предвид съобщенията, които бяха анализирали, и готовността на арабина да им помага, Люис очакваше да получи от него важна представа за начина на мислене на Карим. Рап се беше сетил за други начини да използва пленника, но засега ги държеше в тайна. Коулман и Уикър също трябваше да дойдат с Макс Джонсън и микробуса му за следене. Те щяха да засекат местоположението на третия мобилен телефон, който Хаким беше дал на Ахмед. Засега знаеха със сигурност само, че Карим е при монумента с една много важна заложничка. Рап спря възможно най-близо до командния пункт, скочи от колата и изтича да пресече пътя на Неш. Хвана го за ръката.

— Успокой се, Майк.

През двайсетминутното пътуване Неш почти не беше продумал. По очевидни причини Рап се опасяваше да не направи някоя глупост.

Неш се обърна и замахна с все сила. Рап приклекна точно навреме и юмрукът само обърса косата му. Вдигна двата си юмрука, за да закрие лицето си, и направи крачка назад.

— Майната ти! — закрещя Неш. Очите му бяха пълни със сълзи, лицето му беше почервеняло от гняв. — Ти си виновен за това! Ако не ме беше изложил на показ, нямаше да се случи! Никога няма да ти простя, че изложи мен и семейството ми на опасност. Затова си го начукай и не ми се пречкай.