Винс Флин - В името на честта

Десетгодишното хлапе се опита да му сервира някаква лъжа, но изправено пред гнева на баща си, бързо изплю камъчето. Неш хвърли две двайсетачки на масата и хвана жена си за ръката. Измънка някакво извинение на нещастния управител, който с такава гордост им беше дал най-хубавата си маса. Маги се оправда, че едно от децата се е разболяло. Минаха два пъти на червено и стигнаха до дома си за по-малко от две минути. По време на краткото пътуване Неш нареди на жена си да се заключи в къщата, да включи алармата и да вземе един от пистолетите му от оръжейния сейф. Маги се опита да го убеди, че тревогата му е неоснователна, и той не се опита да спори. Само се надяваше да е права.

Неш изчака Маги да се заключи в къщата и даде газ. Спря на следващата пресечка и погледна наляво и надясно. Видя само няколко паркирани коли. Запита се накъде може да е завила и реши, че надясно. Даде газ и спря на следващото кръстовище. Огледа се. След две пресечки видя полицейска лампа. Завъртя волана и натисна газта до пода. Когато се приближи, видя минивана, спрян по средата на улицата, малко зад полицейската кола. Дясната врата беше отворена. Неш спря колата и си отдъхна. Явно я бяха спрели, че кара без възрастен придружител. След като най-лошият му страх отмина, той слезе и се приближи до полицая, който стоеше по средата на улицата и говореше с някаква жена около петдесетте.

— Другата кола задмина вана и спря пред него — тъкмо казваше тя. — Препречи му пътя.

Неш застина на място. Погледна пред минивана. Не видя друга кола. Взря се в полицейския автомобил, като очакваше да види дъщеря си на задната седалка. Нямаше я. Сърцето му се разтуптя.

— Имаше двама мъже — продължи жената. — Бяха с голям черен „Събърбан“. Облечени като агенти от ФБР. Препречиха й пътя и я извадиха от колата. Напъхаха я на задната седалка на събърбана и отпътуваха натам, към Глиб Роуд.

Неш отиде при тях. Опита се да овладее емоциите и се обърна към полицая:

— Казвам се Майк Неш. Работя в отдела за борба с тероризма на ЦРУ. Тази кола е моя и дъщеря ми е била в нея. Трябва веднага да обявим за издирване този микробус, двамата мъже и дъщеря ми. Тя е на петнайсет години и се казва Шанън Неш. — Изчака няколко секунди, докато смаяният полицай осмисли чутото, после добави: — Ще ви бъда благодарен, ако побързате, полицай, защото всеки момент ще си изпусна нервите.

Полицаят кимна:

— Познавам ви от снимките.

— Да. Трябва веднага да се обадя във ФБР. Моля ви, веднага обявете издирването.

Полицаят грабна радиостанцията, закачена на рамото му, и се свърза с диспечерите. Неш се обади на Арт Харис от ФБР и му разказа каквото знаеше. Харис обеща незабавно да изпрати хора на местопроизшествието, а също в дома на Неш, и да обяви спешно издирване. Майк тъкмо се канеше да се обади на Рап, когато телефонът му иззвъня. Погледна дисплея и видя усмихнатото лице на Шанън. Обаждането беше от нейния апарат.

Неш преглътна тежко и вдигна.

— Ало.

За секунда — мълчание. После се чу мъжки глас с лек акцент:

— Дъщеря ти е при мен.

— Докажи.

— Тате! — Гласът на Шанън секна.

— Това достатъчно ли е?

Неш затвори очи и си наложи да запази спокойствие.

— Какво искаш?

— Теб.

— Добре.

— Ще разменя нейния живот за твоя.

Неш кимна, без да осъзнава, че го прави.

— Добре. Къде искаш да се срещнем?

— Скоро ще ти кажа.

— Аз съм тук. На мястото, откъдето сте я отвлекли. Върни се. Ще оставя пистолета си на средата на улицата и ще направим размяната.

Другият мъж се изсмя:

— Ще видим кой е истинският страхливец. Светът ще види кой е страхливецът. След един час ще узнаеш къде ще направим размяната.

— Как?

— Гледай телевизия.

Връзката прекъсна. Неш стоеше втренчен в телефона си. Ръката му трепереше. Понечи да се обади на Маги, но спря. Не знаеше какво да й каже. Реши да се обади на Рап. Ако някой знаеше какво да направи, това беше той.

Ахмед караше по Конститюшън Авеню. Направи десен завой по Двайсет и втора улица. Товарният вход на сградата пред тях беше на половината разстояние до следващото кръстовище. Беше събота вечер, затова очакваха да срещнат само охраната от нощната смяна. Карим беше запушил устата на момичето и го бе вързал на задната седалка. Ахмед спря пред сградата и слезе. Отиде зад микробуса и отвори голямата двойна врата. Взе дългия сак със снайпера и затвори вратата. Карим също слезе и му подаде телефона.

— Помни… ще се свързваме чрез функцията за радиостанция.