Винс Флин: В името на честта

— Ами другото съобщение?

— Кое друго съобщение?

— Карим е оставил две.

— Знаех само за едно.

— Провери телефона. Има още едно. Започва по подобен начин на първото. Карим го нарича страхливец… такива глупости. Нека Джонсън да се опита да засече през коя антена е предавал, когато е изпратил второто.

— А какво да правим с ФБР?

Това беше въпрос с повишена трудност. Рап потърка тила си и се опита да реши.

— Няма да е лесно — измърмори след малко. — Ако им дадем номера, ще искат да знаят откъде го имаме.

— В Северен Арканзас има два трупа и ако съдим по онова, което той ни казва… — Коулман посочи вратата — този Карим едва ли се е отказал да убива. Трябва да им дадем тази информация. Федералните още тъпчат на едно място в Айова, а извършителите са на стотици километри от мястото, убиват старци и Бог знае кого още.

— Знам. Обадих се на Айрини и тя се опитва да измисли начин да представи информацията.

Коулман отстъпи назад и поклати глава.

— Скот, тази работа и на мен не ми харесва, но имаш ли по-добра идея? — настоя Рап. — Ние не крием информация, просто се опитваме да съберем още.

— Ако дадем номерата на федералните, те ще ги засекат за десет минути.

— Глупости… ще ни докарат куп адвокати, ще ни искат съдебни разрешителни, ще ни карат да попълваме десет формуляра в по три екземпляра и едва тогава ще изискат архивите от телефонните компании.

Коулман поклати глава:

— Не знам…

— Слушай. Айрини тръгна за Белия дом. Тя ще измисли нещо. Междувременно накарай нашия приятел Макс Джонсън да влезе отново в архива на телефонната компания и да разбере откъде Карим е изпратил второто съобщение. И да види дали е използвал телефона и за други обаждания.

Коулман кимна и се отдалечи. Рап събра мислите си и се върна в килията. Люис и Хаким си приказваха. Рап застана зад стола на арабина и постави ръцете си върху облегалката. Обсъждаха избухливия характер на Карим. Рап почти не слушаше какво говори Хаким. В момента беше по-загрижен как ще изкарат тази заплетена история от шпионските потайности в прозрачния свят на правозащитните органи. Нямаше съмнение, че рано или късно това трябва да стане. Въпросът беше как. Рап се опитваше да измисли начин, когато нещо, казано от Хаким, привлече вниманието му.

— Какво каза?

— Той много се гордееше с хората си — повтори пленникът — С шестимата, които загинаха при нападението срещу вашия отдел за борба с тероризма.

— Не… преди това. Каза нещо друго.

— Много се ядоса, че се съмнявам в храбростта му. Побесня, когато президентът нарече хората му страхливци. Каза, че ще отиде във Вашингтон и ще покаже на света, че президентът ви е лъжец. Щял да покаже…

— Вашингтон ли? Сигурен ли си, че каза Вашингтон?

— Да, но не знам дали да му вярвам. В смисъл… може да изпрати само Ахмед. Това беше част от първоначалния план. Да прати Ахмед във Вашингтон да убива, докато го спрете.

— Ахмед снайперист ли е?

— Да. При това много способен. Гледал съм го в Афганистан.

— И е казал, че отивате във Вашингтон?

— Да. За да умрем като мъченици. — Хаким поклати глава. — Но не вярвам да го направи. Карим е прекалено влюбен в себе си.

Някой почука и вратата се отвори. Този път Коулман не изчака Рап да излезе.

— Второто съобщение е изпратено в дванайсет и четири минути — обяви. — Предадено е от антена на ъгъла между Шейсет и шеста и „Джаксън Лий“.

— Мамка му!

Рап закрачи напред-назад. Обстоятелствата го притискаха. Трябваше да разгласят информацията веднага. Той извади миникомпютъра си от джоба и се канеше да се обади на Кенеди, когато апаратът иззвъня. На екранчето се изписа името на Неш. Рап реши, че приятелят му може да е при Кенеди, затова вдигна. Послуша няколко секунди, после каза:

— Успокой се, Майк. Сигурен ли си?

Отново се заслуша. От онова, което чу, стомахът му се сви.

— Веднага идваме. Не прави нищо необмислено… само изчакай да се появим.

Неш караше със сто и двайсет. Натисна спирачки и колата се закова рязко пред самата къща. Маги изскочи навън като куршум. Вече й беше казал какво да направи и тонът му не търпеше възражения. Още не бяха преполовили първата чаша вино, когато той реши да се обади вкъщи да провери децата. Първо набра домашния номер, после мобилния на Шанън, но никой не вдигна. Започна да се притеснява, но Маги, като отговорна съпруга, се опита да го успокои. Пет минути по-късно той отново пробва да се свърже, но резултатът беше същият. Тогава кръвта му кипна. Маги пак започна да го успокоява, като измисли няколко правдоподобни според нея обяснения. Никое от тях не разсея тревогата му и той започна да звъни през шейсет секунди, докато Джак не вдигна.