Винс Флин - В името на честта

Обърна се и тръгна към командните автомобили.

Рап очакваше тази реакция. Просто не мислеше, че ще дойде толкова скоро. Погледна Рийвърс и даде знак с глава:

— Следвай го. Стой близо до него.

Доктор Люис се приближи. Хаким го следваше на няколко крачки, подкрепян от двама души. Китките му бяха стегнати с пластмасови белезници. Люис отбеляза:

— Неприятна реакция, но разбираема при тези обстоятелства.

— Да, така е — измърмори Рап.

Вече мислеше как да оправи нещата. Знаеше какво би направил той самият, ако неговата дъщеря беше заложничка. Тръгна към командния пункт. Почука по слушалката в ухото си и каза:

— Скот, къде сте?

— Близо сме. Сега минаваме по „Уотъргейт“. Там сме след шейсет секунди.

— Открихте ли нещо досега?

— Засякохме и двата телефона, но трябва да се приближим, за да определим по-точно местоположението им.

— Разбрано. — Рап се завъртя и огледа района. — Сигурен съм, че вторият е от северната страна, ако не са заедно.

— Прието.

Рап погледна Хаким и попита:

— Какъв е крайният му план?

— Не знам.

— Да не криеш нещо от мен?

— Не. Никога не съм очаквал да се набута в такъв капан, както сега.

Рап погледна полицаите, операторските екипи и всички зяпачи. Люис като че ли прочете мислите му и отбеляза:

— Иска да се изяви. — Погледна Хаким: — Ти си го предизвикал, като си заплашил, че ще разтръбиш пред света, че е страхливец. Той е толкова самовлюбен, че би направил всичко, за да запази името си. Не понася да се говорят такива неща за него, затова ще се погрижи да не остане и капка съмнение в храбростта му.

— Като отвлече петнайсетгодишно момиче? — изсумтя Хаким.

Люис посочи Неш.

— Той е истинската му цел. Ти сам каза… побеснял е, когато е гледал пресконференцията след връчването на медала. Мисли, че ако убие един американски герой на тази голяма сцена, милиони мюсюлмани ще му се кланят.

— Дълбоко се съмнявам, мене ако питаш — измърмори Рап.

Обърна се и тръгна към Неш, който говореше с началниците от полицията. За щастие Арт Харис се приближи в същия момент от другия край на кръга. Неш вече спореше с двама от командващите:

— Няма да повтарям повече. Дъщеря ми е там. Той иска мен. Когато се обади, аз ще отида, а тя ще излезе. Елементарно е.

Харис носеше бронирана жилетка. Представи се на двама от командващите и съобщи, че ФБР е изпратило отряд за освобождаване на заложници от Куонтико.

— И никой — добави той — няма да прави нищо, докато те не пристигнат. — Посочи Мемориала на Линкълн. — Това е федерална собственост. Освен това са я отвлекли от Вирджиния, а тук сме във Федералния окръг. Все в юрисдикцията на ФБР.

— Не ми дреме за вашата юрисдикция. Там е дъщеря ми. Когато той се обади, влизам. И не искам вашите некадърници да прецакат всичко.

— Майк, разбирам как се чувстваш, но не си ти този, който взима решенията.

— Майната ти, Арт. — Неш посочи сградата. — Това там е дъщеря ми! Шанън! Познаваш я от бебе. Какво щеше да направиш, ако беше Шели? Щеше ли да се довериш на отряда за освобождаване на заложници, или щеше да размениш живота си за нейния?

Рап чу гласа на Коулман от слушалката и се отдалечи от групичката, за да чува по-добре.

— Повтори.

— Макс смята, че е локализирал снайпериста. На север от вашата позиция. На ъгъла на „Конститюшън“ и Двайсет и трета.

Рап излезе иззад командната кола и погледна на север. Покривът на сградата се виждаше добре над дърветата. Рап го огледа внимателно. Не видя нищо. Сградите в тази част на града заемаха по цяло каре. Той заоглежда съседните. През една сграда беше федералният резерв — масивно чудовище с плосък покрив.

— Уикър.

— Да, Мич.

— Качи се на федералния резерв и заеми позиция в югозападния ъгъл на покрива. После докладвай дали виждаш снайпериста оттам.

— Мич, а аз какво да правя? — попита Коулман.

— Закарай го и се погрижи да влезе. Ако трябва, стреляйте на месо. Попитай Макс дали може да заглуши сигналите от двата телефона.

След няколко секунди Коулман отговори:

— Казва, че няма проблеми, но пита дали искаш да блокира сигнала само от тези два номера или всички телефонни връзки.

— Засега само тези двата, но ще си помисля. Хайде, побързайте да качите Уикър на покрива.

— Вече сме пред сградата. Има един охранител.

— Покажете му картите си и ми се обади, ако има проблеми. Арт е при мене.

Когато отново се обърна към групичката, Рап чу бръмчене на хеликоптери. Погледна нагоре и видя три машини „Блекхоук“. След няколко минути кацнаха на стотина метра от тях, до Огледалното езеро.