Винс Флин: В името на честта

— Нямаме време да спорим — сопна се Рап. — Уикър, готов ли си?

— Да.

Рап хвана Хаким и го изведе през полицейския кордон в основата на стълбите. Харис ги последва.

— Арт — нареди Рап, — вземи му телефона, ако се опита да го предупреди.

Харис извади пистолета си. Рап погледна клавиатурата, пое си дълбоко въздух и отново включи звука.

— Там ли си още?

— Да. Трябва да те предупредя, че не съм сам. Ако някой друг освен Майк Неш се приближи, ще убия момичето.

— Разбрах.

Рап подаде телефона на Хаким и смъкна черната маска върху лицето си.

— Карим, обажда се старият ти приятел. Виждам, че още се криеш зад полите на невръстни момиченца.

Рап се обърна и каза:

— Бинго! Повтарям… Бинго!

Втурна се нагоре, вземайки три стъпала наведнъж. Рийвърс тичаше до него.

— Знаеш какво да правиш. Влизаме отдясно.

— „Танго“ падна — чу се гласът на Уикър от слушалката. — Повтарям, „Танго“ падна.

Новината беше добра, но Рап нямаше време да се радва. Един от враговете беше елиминиран, но оставаше още един. Изкачиха последните стъпала почти безшумно. Когато приближиха масивните колони, някъде от огромното помещение Рап чу някой да крещи. За миг се поколеба. Трябваше ли да спре и да прецени ситуацията, или да действа и да използва изненадата? Предпочете втория вариант. Вече си представяше сцената, която ще види. Достигнаха входа и той се промъкна през най-далечната арка вдясно. На лявото си око носеше холографски мерник „Еотек“. Центърът на мишената светеше в червено по средата на квадратния отвор.

Това, което Рап видя, много се разминаваше с онова, което си представяше. Карим стоеше на около пет метра пред него и крещеше по телефона. Държеше пистолета в дясната си ръка, а Шанън не се виждаше никаква. Арабинът го видя и понечи да вдигне пистолета. Рап направи още две крачки и стреля три пъти в горната част на тялото му. От заглушителя се чуха само изпуквания. Карим падна назад и изпусна пистолета. Рап пристъпи напред, все още с пушка, насочена към проснатия по гръб терорист.

— Шанън?

Отляво нещо се размърда. Той погледна и видя момичето, вързано и с гръб към него. Отново погледна Карим, който се държеше за гърдите. Нямаше следи от кръв. Рап се досети, че под якето носи бронирана жилетка. Замисли се за президента, за Дикърсън и какъв фарс ще бъде процесът, който щеше да последва. Вдигна пушката и се прицели в лицето на Карим. Арабинът се опитваше да каже нещо, но Рап не го беше грижа. Той дръпна още веднъж спусъка и сложи край на играта.

Хеликоптерът се спусна от нощното небе. Прожекторите му осветиха поляната на север от къщата. В сянката чакаха Стан Хърли, Рап и леко замаяният Майк Неш. Доктор Люис беше в къщата и се грижеше за Шанън. Беше й дал леко успокоително и сега се опитваше да разбере дали има още нещо, за което я е било страх да разкаже в присъствието на баща си.

Рап се обърна с гръб към течението от витлата, Хърли и Неш затвориха очи и наведоха главите си. Скот Коулман скочи от хеликоптера. Държеше Джак Неш под мишница и го остави на тревата далеч от машината. Рори слезе сам и ги последва. Двамата с Джак видяха баща си и хукнаха към него. Маги беше следващата. Държеше Чарли, който беше увит в одеяло и някак си успяваше още да спи. Коулман й помогна да слезе и последна на вратата се показа Кенеди. Тя каза нещо на пилотите и слезе.

Рап и Хърли гледаха усмихнати как Неш прегръща двамата си синове. Маги се приближи и притисна глава до гърдите на съпруга си. Майк обгърна с лявата си ръка жена си през кръста и постави дясната върху главицата на Чарли. Останаха така известно време, без да кажат нищо.

Най-сетне Маги избърса сълзите си и попита:

— Къде е Шанън?

— В къщата с доктора — отговори Неш. — Добре е. Има синини и одрасквания, но докторът казва, че не е нищо сериозно.

— Искам да я видя. — Маги се обърна и видя Хърли. Приближи се към него и го целуна по бузата. — Благодаря, че се грижиш за нас, Стан. Трябваше да се махна от онази къща.

Медиите бяха обсадили жилището на Неш. Иначе тихата квартална уличка сега беше като в разгара на карнавал, пълна с прожектори, микробуси и репортери, опитващи се да се докопат до някаква информация. Когато научи за това, Кенеди изпрати два микробуса с охрана и евакуира семейството в Ленгли. Понеже знаеше, че ще искат да бъдат заедно, уреди и хеликоптер.

Най-накрая Маги видя Рап. Пристъпи към него. Изражението й беше неразгадаемо и за момент той си помисли, че ще го удари. Беше готов да приеме плесницата. Чувстваше се ужасно, че е изложил семейството й на опасност.