Винс Флин: В името на честта

— Това е отрядът за спасяване на заложници — каза Харис.

Рап тръгна към групичката. Харис нервно раздвижи устни: „Направи нещо!“

Неш спореше с един от командващите. Рап послуша няколко секунди, преди да се намеси. Обърна се към един от началниците:

— Има ли други заложници?

В този момент чу гласа на Уикър от слушалката. Докладва, че вече е на покрива.

— Мислим, че няма — отвърна полицаят, — но е убил най-малко осем души. Петима на стълбите и още трима вътре.

— Имате ли представа къде се намира?

— Почти сме сигурни, че е зад ъгъла в северната част на сградата.

— „Почти сигурни“?

— Трима души ни казаха, че е от север. Никой не го е видял в южната част.

— Какво ме интересува? — намеси се Неш. — Няма значение. Аз отивам.

Рап постави ръка на рамото му и каза:

— Нека да го обсъдим.

Неш блъсна ръката му и стисна юмруци.

— Не ме пипай!

Рап се отдръпна и разпери ръце.

— Не искаш ли поне да опитаме?

— Не. Ако отида, той ще я пусне.

— Или ще й пръсне главата пред теб.

— Млъквай, Мич. Прекалено дълго играя по свирката ти. Тази вечер няма да стане. Това там е дъщеря ми. Аз решавам какво да правя.

Гласът на Уикър отново се чу от слушалката на Рап:

— Видях го. На 310 метра. Няма вятър. Дай ми двайсет секунди.

Рап отново се обърна към Неш:

— Добре… но ако искаш да стане, както ти си решил, първо се обади на Маги. Кажи й, че я обичаш. Сбогувай се с момчетата и тогава отиди да направиш размяната.

Неш разбра. Кимна сериозно. Извади телефона си, втренчи се безизразно в него за момент, после се отдалечи, докато набираше номера.

Рап го последва и когато Неш вдигна телефона на ухото си, извади от джоба си малка спринцовка, махна капачето и заби иглата във врата на приятеля си. Задържа я няколко секунди, после я издърпа, пусна я на земята и взе телефона от ръцете му. Рийвърс пристъпи и подхвана Неш, преди да падне.

Арт Харис се приближи, изглеждаше разтревожен.

— Какво ще правим сега, по дяволите?

— Зависи колко време имаме, Арт. — Рап погледна Рийвърс. — Остави го на земята. Хайде да тръгваме. — Хукна към колата. — Уикър, докладвай, ако има нещо ново. Щом чуеш да казвам „бинго“, стреляй.

— Разбрано.

Когато се качиха в колата, Рап нареди на Рийвърс да вземе нещата си от задната седалка. Отвори багажника и съблече сакото си. Облече си бронирана жилетка и камуфлажно яке. Взе карабината M-4 от сандъка и й зави дебел заглушител. Рийвърс беше готов — със същото оръжие и яке.

Когато се върнаха в командния пункт, Харис ги чакаше със скръстени на гърдите ръце.

— Какво, за бога, си мислите, че правите?

— Недей да ми опяваш, Арт. Мръдни се.

— Не може така. Това е акция на ФБР. Нямате право да се намесвате. Виж всички тези камери.

Рап спря и огледа операторските екипи.

— Да, прав си. — Обърна се към Рийвърс. — Носиш ли си маската?

Рийвърс извади черна плетена маска, каквито понякога използваха при акции. Рап направи същото. Нахлузиха ги, но само до челата си, като шапки.

— По дяволите — измърмори Харис. — Не може така. Изчакайте специалния отряд.

Телефонът, който Рап беше взел от Неш, иззвъня. На дисплея се показа усмихнатото лице на Шанън. Рап погледна Харис и каза:

— Няма време.

Натисна копчето за връзка и вдигна апарата на ухото си.

— Ало.

Последва кратка пауза.

— Кой е?

— Един от приятелите на Майк.

— Къде е той? — гневно попита Карим.

— Ами… сега повръща.

— Страхливец — изсумтя арабинът. — Ще се погрижа медиите да научат, че вашият герой е повърнал, преди да се срещне с мен.

— Да… Не всеки може да запази присъствие на духа в такива ситуации.

— Кой си ти?

Рап се огледа и видя Люис и Хаким.

— Доктор Люис. Аз следя обстановката тук. Господин Неш очевидно е много разстроен от случващото се. — Рап се замисли какви думи би използвал Люис. — Току-що говори с жена си и момчетата. Искаше да се сбогува с тях.

— Дай ми да го чуя. Време е да направим размяната.

— Момент. — Рап изключи звука на телефона. Приближи се до Хаким. — Наистина ли вече ти е писнало да гледаш как загиват невинни хора?

Хаким погледна ярко осветената сграда и отговори:

— Да.

Рап за последен път се подвоуми, преди да задейства плана си.

— Добре… тогава ще имаш шанс да го докажеш. Ще ти дам този телефон и искам да го подмамиш в капан, в който не е сънувал, че ще попадне. Искам да го вбесиш до обезумяване.

Хаким кимна.

— Знам как да го направя.

— Мич — намеси се Люис, — не съм убеден, че идеята е добра.