Винс Флин - В името на честта

Човекът преглътна уплашено и с треперещи устни промълви:

— Моля ви, не ме убивайте.

Карим кимна и попита:

— Как се казваш?

— Халид. Халид ас-Саид.

— Ти ли си управителят на „Арамко“ във Вашингтон?

— Да.

— Трябваше да си извън страната.

Мъжът кимна.

— Ти си Лъва на „Ал Кайда“.

Карим се изненада:

— Откъде знаеш?

— Показаха снимката ти по телевизията. Също и неговата.

Халид посочи към Ахмед, застанал зад Карим.

Стомахът на Карим се сви. Той се опита да запази спокойствие и попита:

— Какво правиш тук? Трябваше да те няма.

— Реших да се прибера по-рано.

— Семейството ти?

— Още са в Кралството.

Карим погледна жената на пода. Халатът й се беше разтворил и отдолу нямаше бельо.

— Коя е тази?

— Една приятелка.

Карим кимна, претегли всички възможности в главата си и взе бързо решение. Втренчи се в уплашените очи на човека и изрече:

— Аллах е велик!

— Не — проплака Халид. — Аз съм арабин. Добър мюсюлманин съм. Имам връзки… добри връзки. Аз…

Карим вдигна пистолета и застреля бизнесмена два пъти в сърцето.

Джордж Бътлър погледна от другата страна на масата и отбеляза:

— Можеше просто да му дадеш един милион долара.

Рап се усмихна и сви рамене.

— Вероятно.

— Добре, че не го направи — каза Дюмон, докато работеше на лаптопа си. — Този тип е световен мошеник.

Рап се засмя. Не беше в стила на Маркъс да дава такива строги присъди. Седяха в Клуба на председателя в „Грейклиф“, бивше плантаторско имение, преустроено в хотел и ресторант. Мястото беше много уединено и в типично британски стил. Рап предполагаше, че Бътлър има устна договорка с управителя. Келнерът донесе голям поднос. Остави на масата три чинийки и допълни чашите с вода и студен чай. Когато той излезе, Бътлър настоя:

— За малко да го изпуснеш. По-лесно щеше да стане, ако му беше платил.

Рап поклати глава.

— Може би, но Рамирес е от хората, които могат да ти вземат парите и да те излъжат. Той е престъпник. Постига своето с насилие и заплахи.

Бътлър остави чашата си.

— Затова ти използва единствения начин на убеждение, който ще разбере.

— Може да се каже. И подейства, нали?

— Да, но знаеш, че нямаше да позволя да използваш сила срещу него. Поне докато е тук.

— Знам — усмихна се Рап. — Никога не бих ти създал такива проблеми.

— Щеше да ми създадеш, и още как — мрачно измърмори англичанинът.

— Е… поне нямаше да е умишлено.

— Това винаги е било слабото ти място.

— Кое?

— На някои хора им се удава да пипат деликатно. Ти, от друга страна… действаш с финеса на нападател в американския футбол, който нокаутира противниковия защитник, за да вкара гол.

— Благодаря — усмихна се Рап.

Телефонът на Бътлър завибрира. Той не вдигна. Само погледна дисплея, прочете съобщението и обяви:

— Намерихме банкера.

— Кристиан?

— Да. Кристиан Нелсън. Има апартамент в Гроув, недалеч от тук.

— Твоите хора следят ли го вече?

— Още не. Колата отива натам, но подслушваме телефоните му и следим електронната му поща.

Рап се усмихна. По отношение на националната сигурност и секретността британците действаха пет пъти по-бързо от американците.

— Знае ли се дали е на острова?

— Според граничните власти, да.

— Проникнах — обяви Дюмон, като вдигна ръката си, сякаш очакваше да получи олимпийски медал.

— Къде? — попита Бътлър.

— В Първа карибска банка.

— Невъзможно. — Бътлър нервно погледна към вратата. — Как успя толкова бързо?

Рап махна небрежно:

— Ако много те интересува, може да си поговорите по-късно.

— Ама… — опита се да настоява Бътлър.

— Да не губим време — прекъсна го Рап, знаейки, че англичанинът е техничар по сърце. — Ще започнете да си приказвате за защити, задни вратички и портали и ще ми докарате някое главоболие. Това може да почака. Сега… — обърна се отново към Дюмон — искам да разбера за финансовите подвизи на Адам Фарат.

Дюмон, който можеше да върши по няколко неща наведнъж, не спираше да трака по клавишите.

— Мамка му и прасе! — възкликна, без да отмества очи от екрана.

— Какво има?

— Има над тринайсет милиона долара на сметката. Около десет от тях са внесени тази седмица.

— Логично — отбеляза Бътлър. — Парите от наркотиците.

— Какво друго? — попита Рап.

— Изглежда, че има фирма за внос на кафе.

— Плащания? Къде изпраща пари?

— Освен този превод от сто хиляди долара, които вероятно са отишли за генерала, няма друго. Само е внасял. — Дюмон присви очи и натисна още няколко клавиша. — Освен това има и сейф.