Винс Флин - В името на честта

— Зад теб съм.

Карим погледна в огледалото и видя тъмносин пикап. Натисна копчето за предаване и нареди:

— Карай след мен.

Излязоха от паркинга на търговския център отново на Феър Лейк Паркуей. Карим бе видял паркинг на някаква офис сграда малко по-нататък по улицата. В събота следобед сигурно беше празен. Зави наляво по Феър Лейкс Корт и спря на оградената с дървета площадка. Забеляза, че няма камери, и това го зарадва. Изгаси караваната, слезе и заобиколи откъм вратата на кухненския отсек, където чакаха две предварително приготвени раници. Затвори вратата и заключи. Ахмед вече бе отворил страничния багажник. Извади оттам две торби и ги натовари на пикапа, после се върна за трета.

След това се качи зад волана на пикапа „Форд F-150“. Карим седна до него, извади картата от джоба си и провери местоположението им, преди да каже на мароканеца накъде да кара. Върнаха се назад към търговския център и завиха по Окс Роуд. Започнаха да криволичат из някакъв лъскав баровски квартал, докато излязоха на Стюарт Мил Роуд. На тази живописна, засенчена от дървета улица се намираха някои от най-скъпите къщи в страната. Карим обаче не се впечатли.

Къщата беше напред и вдясно. Карим позна портата, макар че бе гледал снимка от нея преди близо година. Преди да тръгнат от Пакистан, със седмици бяха проучвали всеки детайл от плана. Първоначално тази къща трябваше да служи като главна база за подготвяне на атаките. Сградата, разположена на възвишение, беше заобиколена от дървета и можеше да побере цял батальон. Над 80 декара безвкусен разкош, собственост на „Сауди Арамко“. Използваше се за забавление и жилище на вашингтонския представител на една саудитска нефтена компания. Карим знаеше, че собственикът няма да бъде в страната една седмица преди и една седмица след атаките. Персоналът беше пуснат в отпуск.

Спряха пред портата. Двамата мъже погледнаха дългата павирана алея. От мястото си виждаха само част от къщата. Карим погледна електронната ключалка и си спомни кода. Беше доста лесен.

— Четирите ъгъла — каза на Ахмед. — Едно, три, девет, седем.

Ахмед въведе числото и вратата се отвори. Вкараха пикапа бавно, минаха покрай главния вход на къщата и заобиколиха отдясно, където се намираше гаражът. Карим извади пистолета си и зави заглушителя, преди да слезе от колата. Намери електронната ключалка на първата от четирите врати и въведе същия код, който беше използвал за портала. Вратата започна плавно да се вдига. Той се отдръпна надясно и погледна задния двор зад ъгъла на къщата. Растителността беше така оформена, че от другата страна не се виждаше нищо. Карим се върна при гаража, наведе се и погледна под вдигащата се врата. Мястото точно насреща беше празно, но другите три бяха заети. Остана доволен. Приклекна под вратата и влезе. Ахмед го последва с пикапа.

Когато фордът влезе, Карим натисна копчето на вратата и тя се спусна. Ахмед изгаси двигателя и слезе. Без да се налага да му се напомня, извади пистолета си и зави заглушителя. Карим хвана дръжката на вътрешната врата. Бяха му казали, че вероятно няма да е заключена, но в противен случай ключът щял да е зад кофата за боклук. Той натисна дръжката и вратата се отвори. Двамата влязоха в задното антре и погледнаха бръмчащата клавиатура на алармената система. Карим въведе същия код, но този път в обратна последователност и бръмченето спря. Двамата си отдъхнаха, но облекчението им не беше за дълго.

От коридора се чуха стъпки, после — мъжки глас. Карим вдигна пистолета си и безшумно се запромъква към шума. Ахмед вървеше на две крачки след него. Широкият коридор имаше по една врата отляво и отдясно. Карим ги подмина, оставяйки ги на Ахмед. На стената право напред висеше модернистична картина. Отляво и отдясно имаше открити арки. Карим се премести надясно и за секунда огледа помещението отляво. После бързо се извъртя, за да има по-добър поглед към стаята, от която му се беше сторило, че идва гласът. Долови движение. Имаше поне един човек. Карим бързо влезе, готов да застреля всеки нападател. До кухненската маса седеше мъж по бял халат. По средата на кухнята стоеше жена, също с бял халат, застинала като статуя, с чаша кафе в едната ръка и чинийка в другата.

Карим не разбра кое го накара да дръпне спусъка — падането на чашата и чинийката и звънът на счупените парчета върху пода или пронизителният писък на жената — но реакцията му беше мълниеносна. Куршумът влезе през устата й и отнесе солидна част от тила й. След части от секундата тялото й се гърчеше на земята сред отломките от бял порцелан. Карим я погледна за кратко, после — шкафовете зад нея. Белите им врати бяха опръскани с кръв и парченца мозък и поразително напомняха абстрактната картина, покрай която беше минал в коридора. Премести погледа си към вцепенения мъж до масата. Изглеждаше около петдесетте и очевидно беше арабин. Жената вероятно му беше дъщеря.