Винс Флин - В името на честта

Рано сутринта, когато минаваха покрай някаква неизвестна планина, Карим стана свидетел може би на най-красивия изгрев в живота си, по-красив от всички, които беше виждал в афганските планини, преди да тръгне на битка с американците. Долината отпред бе потънала в мъгла и изглеждаше така, сякаш се намираха в рая и гледаха надолу към земята. В този бляскав, красив момент Карим почувства, че Аллах го вика. Хаким го беше измамил и отклонил от съдбата му. Беше му отнел заслужената слава, честта да умре като истински пълководец с войниците си в битка. От очите на Карим отново потекоха сълзи, но този път на гняв, не на самосъжаление. Замисли се за храбрите си воини, които бяха влезли в устата на самия Сатана. Нито един от тях не се поколеба, нито един не погледна назад. Това бе най-храбрата постъпка, която някога беше виждал.

Сега американският президент ги наричаше страхливци. Карим стисна кормилото толкова силно, че се притесни да не го счупи. Президентът беше излъгал света и възхваляваше вероломната тактика на собствените си слуги — този Майк Неш с глупавия му медал. Всеки път, когато си спомняше онази скалъпена пресконференция, му идеше да закрещи. Американският президент не можеше да си отвори устата, без да сипе лъжи, но медиите, неговите лакеи, повтаряха и умножаваха лъжите. Карим щеше да ги събуди. Щеше да им даде нещо, с което да го запомнят. Той щеше да възвиси паметта на хората си и да покаже пред света, че американският президент е лъжец.

Помнеше наизуст адреса и телефонния номер. Близо година по-рано ги бе запечатал в подсъзнанието си. Това беше част от оригиналния план, създаден от висшето командване на „Ал Кайда“. Вече наближаваха тайната квартира, но преди това трябваше да се отърват от караваната. Извика Ахмед при себе си.

— След два изхода. Готов ли си?

— Да.

Карим остана в дясната лента, намали заедно с другите коли, излизащи от магистралата. На изхода за Феърфакс мина по детелината и продължи на север. Зави на второто кръстовище надясно по Феър Лейкс Паркуей и продължи направо до големия търговски център. Паркингът беше огромен, с голям избор от автомобили. Карим посочи няколко камери и една кола на охраната, спряна близо до един от главните входове.

— Запомни — каза, като вдигна телефона си. — Включи твоя и го използвай като радиостанция със страничното копче.

— Запомних.

Карим спря до зелена площ, оградена от булеварда с редица дървета. Ахмед слезе и пресече улицата. Мина между колите и тръгна към входа на „Мейсис“ заедно с хилядите купувачи, дошли в търговския център в този слънчев съботен следобед. Карим продължи с караваната още стотина метра и спря в най-далечната част на паркинга. Около 70 процента от местата бяха заети. Той погледна часовника си. Всеки човек от отряда му беше обучен да краде коли. Бяха се съсредоточили върху най-разпространените марки и модели и знаеха точно кои жички да срежат и как да отключат волана. Въпреки това сърцето му биеше възбудено.

Телефонът изпиука и за момент той си помисли, че Ахмед се опитва да се свърже с него. Погледна дисплея и видя, че има съобщение. Включи телефона, като се чудеше дали може да го изслуша и в същото време да се свърже с Ахмед. Знаеше, че съобщението е от Хаким, и любопитството да разбере какво ще му каже той беше твърде силно. Натисна копчето на гласовата поща и зачака да се включи.

Заоглежда паркинга, докато тихият глас на Хаким звучеше от малкия високоговорител:

— Жалко, че не ми се довери. След малко ще съм извън страната. Предполагам, че ти все още си някъде насред Америка и се каниш да убиеш поредната невинна жена. Лъва на „Ал Кайда“. — Последва подигравателен смях. — По-скоро Агнето на „Ал Кайда“. — Карим стисна зъби. — Жалко, че нямаш куража да се изправиш в равен двубой срещу истинските мъже.

Карим изрева от гняв и заудря с юмрук по таблото. Огледа се, за да види дали някой не го е чул, и пак даде израз на яростта си. Не си спомняше никога да е имал по-голямо желание да убие някого. Още веднъж изслуша съобщението, после избра „Отговор“. След сигнала каза:

— Ти си страхливец, винаги си бил страхливец. За пореден път го доказа, като избяга и ме остави да се бия сам. Ще докажа пред света, че аз съм лъвът, а ти си агнето. Съжалявам само, че няма да мога да те убия със собствените си ръце, но не се тревожи… Ще се погрижа да бъдеш белязан като предател на исляма и да те преследват до края на света.

Секунди след като изпрати съобщението, телефонът изпращя и се чу гласът на Ахмед: