Винс Флин - В името на честта

— Не ме плашите, господин Рап. Дайте ми парите и ще говоря. Дотогава няма какво да обсъждаме.

Рамирес понечи да стане. Сидоров хвана главата си с две ръце и започна да мърмори нещо. След малко вдигна очи и каза:

— Господин генерал, не постъпвате разумно.

— Вие не ме учете — сопна се Рамирес.

Рап го хвана за китката и го дръпна.

— Седнете.

— Не ме докосвайте! И руснаците, и американците сте един дол дренки. Снизходителното ви поведение вече е изтъркано. Никой от вас не ме плаши. Една дума на телохранителите ми и двамата ще сте мъртви. Ето така!

Рамирес щракна с пръсти. Рап го погледна и реши, че е време да му разкаже третия възможен сценарий.

— Генерале, мислите, че понеже съм американец, няма да изпълня заканите си.

Рамирес изсумтя:

— Точно така. Всеки път, когато сте се опитвали да измамите Куба, сте се проваляли. Точно както сега не успявате да ме сплашите.

— Ще видим. Този самолет с наркотици, който хората ви са разтоварили миналата седмица… имате ли представа откъде е дошъл?

— Не разбирам за какво говорите — нахакано отговори генералът.

— Вашият приятел Ал Харби — продължи Рап, без да се впечатлява от отричането на кубинеца — е откраднал наркотиците от картела „Червена команда“.

Рап замълча за по-силен ефект. В очите на Рамирес пролича тревога.

— Не ви вярвам.

— Не ми дреме дали ми вярвате или не. Важното е, че те ще ми повярват, защото мога да им дам достатъчно доказателства. Сателитни снимки как хората ви разтоварват самолета. От информаторите си научавам, че вече сте продали половината наркотици. Имаме записани телефонни разговори как разправяте за някакво ново, много изгодно сътрудничество.

Рап си беше измислил част от нещата, които казваше, но знаеше, че генералът е твърде разтревожен от намесването на „Червена команда“, за да се усъмни в думите му. От всички южноамерикански наркокартели този беше най-безскрупулният.

— Както аз виждам нещата, имате два проблема — продължи американецът. — Първо ще съобщя на хората от „Червената команда“, че сте помогнали в кражбата на техните наркотици, а после ще разкажа на британците за целия ви бизнес. Те ще разпердушинят всяка офшорна сметка, свързана с вашето име. Всички долари, които сте скътали за черни дни, ще бъдат блокирани с години напред. Семействата, които загубиха близките си миналата седмица, ще ви съдят до дупка и всички пари ще отидат за обезщетения.

Рамирес се обърна към Сидоров и изсъска:

— Ще ми платиш за това!

— За кое? — възкликна руснакът. — За това, че ти спасих живота?

— Забрави за всичко, което си инвестирал в моята страна. Няма го вече.

Рап се изсмя:

— Какъв глупак. Пьотър се опитва да ви помогне, а ето как му се отблагодарявате.

— Това не е помощ.

— Напротив. Ако не беше той, вече да сте мъртъв. — Рап поклати разочаровано глава и добави: — Преди да се срещнем, мислех да уредя нещата по най-чистия начин. Или ми казвате всичко за Хаким и за финансовите му дейности, или ви убивам.

— Моля ви, стига с тези лъжливи заплахи и превземки. Платете ми един милион долара или си тръгвам.

— Защо не ви пратя по дяволите и не се обадя на „Червения картел“ още сега? Ще им разкажа как сте помогнали за нападението, в което са загинали седем от хората им, и сте отмъкнали от разпределителната им база кокаин за около двайсет милиона долара.

— Блъфирате.

— Съмнявам се, че ще бъдат толкова любезни, че да ви докарат до Бахамите с частен самолет. Всъщност изобщо няма да разберете кога са се появили. Ще се вмъкнат в къщата ви някоя нощ и ще ви прережат гърлото. Ще убият внуците ви, слугите ви, всеки, когото хванат, и сигурно ще ви оставят жив, за да гледате.

За първи път от началото на срещата Рамирес потрепери. Рап се изправи, като бутна назад стола, и погледна охраната на кубинеца.

— Е, какво избирате, генерале? Да останете жив и да запазите парите си или да умрете?

Изчака пет секунди. Алчният генерал явно усилено разсъждаваше какво да направи. След пет секунди Рап реши, че няма смисъл да полага повече усилия.

— Вървете по дяволите, генерале.

Тръгна да си ходи.

— Чакайте.

Рап погледна през рамо. Рамирес извади от джоба си химикалка и малък бележник.

— Представи се за ливанец. — Написа име. — Адам Фарат. — Написа още няколко неща и подаде листчето на Рап. — Тази банка използваше. Специално ме накара да се свържа с един банкер, Кристиан не знам кой си… не помня фамилията. Депозитът трябваше да остане блокиран, докато приключим сделката.