Винс Флин - В името на честта

— Ами… оказва се, че терористите са използвали вашия остров като база, за да проникнат в Америка.

— Не може да бъде — заяви генералът и погледна през рамо единия от телохранителите си.

— Миналата седмица в Куба е кацнал самолет и вие сте наредили на хората си да разтоварят голямо количество кокаин и да го качат на две моторници и един камион.

— Не разбирам за какво говорите.

Рап погледна кубинеца в очите:

— Можем да постъпим по три начина. Първият е най-лесен. Кажете ми всичко, което знаете за Хаким ал Харби.

— Никога не съм чувал това име.

— Това е истинското име на контрабандиста, на когото сте помогнали. Той е от Саудитска Арабия, сражавал се е известно време в Афганистан, след което се е внедрил като разузнавач на „Ал Кайда“ във Вашингтон.

Рап извади един плик от джоба си и измъкна от него три снимки, взети от шофьорската книжка, студентската книжка и паспорта на Ал Харби. Дюмон ги беше изтеглил от различни бази данни, без саудитците да го усетят.

— Това е човекът, с когото сте имали сделка — продължи Рап. — Представил се е за посредник в опиумната търговия на талибаните.

Рамирес издиша тежко и пак погледна към най-близкия си бодигард.

— Той не може да ви помогне, генерале. Трябва да ми кажете всичко, което знаете, абсолютно всичко. Имейли, хотели, самолетни полети, хора за свръзка и най-важното — какви банкови сметки е използвал.

Дюмон и хората му вече двайсет и четири часа проверяваха цялата международна банкова система и още не бяха открили нищо.

— Не познавам този човек.

— Нека да се разберем нещо, генерале. Вие не ме обиждайте и аз няма да ви обидя.

— Примамвате ме с фалшиви обещания, а сега се оплаквате, че ви обиждам. — Генералът гневно поклати глава. — Американска наглост!

— Зная за вас повече, отколкото можете да си представите, генерале. Знам например, че преди да сключите сделка с когото и да било, искате депозит. Навремето сте вземали парите в брой, но откакто здравето на Фидел се влошава, започнахте да ги държите в офшорни сметки. Всъщност, доколкото чух, предпочитате в злато. Сто хиляди долара.

— Лъжи.

Търпението на Рап се изчерпваше. Реши да пробва още веднъж с добро, преди да пусне голямата бомба.

— Генерале, не усложнявайте нещата. Вашите сделки с наркотици изобщо не ме интересуват. Искам само малко информация.

Рамирес се загледа за известно време към най-близката банка, сетне се обърна към Рап и каза:

— За един милион долара ще ви дам информацията, която искате. В злато — добави с подигравателна усмивка. — Американският долар не струва нищо в наши дни.

Цялото впечатление на Рап за човека срещу него се промени за един миг. Беше или невероятно алчен, или ужасно глупав.

— Нека да си изясним още едно нещо. Тук съм, защото Пьотър ме убеди да седна да поговоря с вас. Имам заповед да убия всяко нищожество, което има пръст в това престъпление. Не ви познавам и идвайки на тази среща, си представях, че сте разумен човек. Очаквах, че ще признаете грешката си и с готовност ще се реванширате, като ми помогнете.

— Извинете ме, господин… не ви запомних името, но нямам намерение да се прекланям пред американския олтар. Вашата страна също не е безгрешна. Не може да ме подмамвате тук с лъжи и да ме заплашвате. Какво ще направите? Ще ме убиете ли? Тук? — Рамирес разпери ръце и се огледа. — Ако ме мислите за дребен мошеник, много се лъжете. Вашата страна е богата. Един милион долара са нищо. Може да ме заплашвате, колкото искате, но накрая ще ми платите. Така става много по-лесно. Затова вземете телефона… — генералът направи жест с дясната си ръка, сякаш вдига телефон — и поискайте разрешение за превода на парите. Когато пристигнат по сметката ми, ще си помисля каква информация да ви дам.

Рап се намръщи неодобрително и внимателно огледа генерала. Знаеше, че Бътлър и хората му са наблизо и следят разговора. Точно в момента британският му колега сигурно горещо се надяваше Рап да даде на наглия генерал милиона, който искаше. Това просто нямаше да стане.

Той се изкашля и подпря лактите си на масата.

— Вие не ме познавате, затова може би трябва да ви обясня още нещо. Тръгнах за тази среща с няколко възможни плана в главата. Когато имаш вземане-даване с толкова много отрепки, трябва да си подготвен за най-лошото. Първоначално мислех да ви застрелям на място за назидание на всички продажни копелета из Третия свят, които въртят бизнес с терористи. Резервният план беше някой от хората ми да ви гръмне в главата на летището. Доста лесно изпълнимо. Правили сме го неведнъж. Всичко е подготвено. Качвате се по стълбичката на самолета и когато стигнете до горното стъпало — бум ! Хубав, тежък куршум с мек връх в тила от около триста метра. Падате в самолета, предната врата се затваря и екипажът изхвърля трупа ви през задната над големия син океан.