Винс Флин - В името на честта

— Дадено.

— И още нещо. Мислил ли си да се разходиш до Бахамските острови този уикенд?

Бътлър се засмя:

— Нямах такова намерение.

— Сутринта заминавам за Насау.

— Защо?

— Трябва да говоря с един човек за пратка крадени наркотици. Докато съм там, може да посетя и някоя от твоите банки.

— О — измърмори Бътлър леко обезпокоено.

— Ако се интересуваш, чакай ме в „Грейклиф“. Да речем, около единайсет. Ако не… изпрати някой доверен човек. Някой, който да свърши работа бързо.

— Ще помисля.

— Добре. Прати ми имейл, когато решиш какво ще правиш.

Кенеди обсъди още няколко въпроса с двамата, благодари им и затвори. Погледна замислено Рап.

— Бахамските острови, а?

— Да.

— Кога смяташе да ми кажеш?

— Мислех да ти изпратя картичка от плажа.

— Аха… и как смяташ да стигнеш там?

— Мислех да взема един от твоите самолети. Спътникът ми ще изпрати своя до Куба, за да докара един тип, с когото искам да поприказвам.

— От Куба… — Кенеди се намръщи. — Кой?

— Мисля, че е по-добре и за двама ни, ако ти спестя тези подробности.

— Невъзможен си — въздъхна Кенеди и поклати глава.

Часовникът го събуди с монотонно пиу … пиу . Хаким изключи алармата и погледна таблото. Беше четири и половина. Той смъкна ръката си и напипа ръчката за регулиране на седалката. Натисна я и облегалката започна да се вдига. Погледна над кормилото, като почти очакваше да види полицейски кордон. Нямаше никого. Огледа другите коли отпред и се усмихна. Наоколо нямаше жив човек, а над бетонната рампа на паркинга небето започваше да просветлява. Хаким почувства облекчение. Засега планът му работеше.

На отиване към Ню Орлиънс беше обмислил всички възможности и реши, че е време да изпита късмета си, докато още не е станало късно. Трябваше да действа решително. Проведе кратък разговор с приятеля си Тими Кокаина, който му каза, че след пет дни чака лодка. Идеята беше Хаким да отиде за получаването на пратката и да отплава с празната лодка. Планът можеше да свърши работа, но имаше няколко проблема. Първият — че трябваше да остане пет дни в бараката на Тими. Мястото беше истинска кочина. При сегашното си състояние рискуваше да хване някоя убийствена инфекция. Другото, което го притесняваше, бе мисълта как ще се прехвърля от една на друга лодка в развълнуваното море. И това след като се е клатушкал неизвестно колко часа при неизвестно какво вълнение. Би се подложил на това мъчение само ако беше единствената му възможност.

За щастие имаше алтернатива. Рискът беше голям, защото, влезеше ли в летището, попадаше в капан, но понякога най-простото решение се оказваше най-доброто. Хаким имаше американски паспорт и кредитна карта на същото име с лимит от десет хиляди долара. На идване към Ню Орлиънс беше спрял на паркинга на един „Уол-Март“ край Виксбърг и бе включил лаптопа си. Нямаше директни полети, но в известен смисъл така беше по-добре. Можеше да избира от десетина полета. Най-добрата комбинация беше в 6:00 часа от Ню Орлиънс с прекачване в Маями. И двете летища му бяха познати. Охраната на Ню Орлиънс не беше сред най-старателните, в Маями също не си даваха много зор. Маями бе сред най-натоварените летища в света и там се интересуваха повече от хората, които влизаха в страната, отколкото от излизащите.

Хаким произнесе кратка молитва и резервира билети по интернет. След това много внимателно слезе от колата и влезе в супермаркета, където можеше да използва тоалетната и да купи някои неща за следващата част от пътуването си. Когато излезе, прилежно подреди всички покупки в новия си сак. След по-малко от половин час отново беше на път. Край Джаксън, Мисисипи, спря на един паркинг за камиони. Излезе с новозакупения куфар на колелца и намери автоматичните кабини с душовете за шофьорите. Вкара няколко банкноти в процепа и влезе в тясното помещение. Внимателно свали дрехите си и ги напъха в двете найлонови пликчета от покупките.

Изправи се пред мръсното, надраскано огледало и огледа раните си. Лявата част на тялото му, от под мишницата до кръста, беше синя. Около двете му очи имаше тъмни петна, носът му беше счупен, устната — сцепена. Дори сега, когато виждаше истинските мащаби на пораженията, не искаше да повярва, че това му е причинено от най-добрия му приятел. Включи електрическата машинка, нагласи я на най-ниската степен, наведе главата си над умивалника и започна да стриже средно дългата си черна коса. След няколко минути беше готов. Взе самобръсначката и обръсна неколкодневните косми по бузите и врата си. Остави само мустаците и малко брада на брадичката. Точно така изглеждаше на снимката на фалшивия паспорт.