Винс Флин - В името на честта

След като си взе набързо душ, Хаким прибра самобръсначката в куфара, а машинката за подстригване — при обувките си в сака. Обу широки къси панталони и джапанки, облече си фланелка на бели и сини райета и сложи шапка с щампа на „Будвайзер“. На връщане към колата хвърли найлоновите пликове в една кофа.

Пристигна на международното летище „Луис Армстронг“ в Ню Орлиънс малко след единайсет. Взе билет от автомата за кратковременно паркиране и влезе с колата в многоетажния гараж. Откри идеално място на четвъртия етаж. От едната страна имаше спрян голям джип, от другата — пикап. Той внимателно паркира на заден ход на тясното място. От всяка страна имаше не повече от трийсет сантиметра, което беше добре. Ако охраната минаваше на оглед, това беше последното място, където щеше да гледа. Хаким нагласи алармата на часовника си, спусна седалката си назад, повери съдбата си в ръцете на Аллах и заспа.

Сега вече бе буден и трябваше да побърза за самолета. Понечи да отвори вратата, но видя, че няма място да излезе. Изкара колата и спря на друго, по-широко място. Отвори багажника и взе ключове от таблото. Пъхна ги в джоба на анорака, който беше облякъл над фланелката, после много внимателно измъкна куфарчето на колелца и го остави да се свлече по бронята на земята. След като издърпа дръжката, извади едно пликче с памук и го отвори. Взе три топчета и ги пъхна от лявата страна на устата си между зъбите и бузата. Опипа лицето си и реши, че може да използва още няколко. Сложи две под дясната си буза и напъха няколко в джоба си. После взе металния бастун, който бе купил от „Уол-Март“, и затвори багажника. С бастун в лявата и дръжката на куфарчето с колелца в дясната ръка закуцука към терминала.

Точно преди да стигне до двойната стъклена врата, спря и пусна другите си документи в едно кошче за боклук. Нямаше да бъде добре, ако го претърсят и ги открият. Слезе с ескалатора два етажа и после с подвижната пътека отиде до главния терминал. По пътя срещна само един човек — някаква стюардеса, която бързо го подмина. В терминала имаше още хора, но огромното помещение изглеждаше почти празно. Хаким внимателно се огледа и видя само един полицай. Дебел и полузаспал, служителят на закона не изглеждаше много опасен. Ако го очакваха, майсторски се бяха замаскирали.

Гишето на „Американ Еърлайнс“ беше най-натоварено. Хаким се нареди на опашката за полета в шест за Маями. Когато редът му дойде, служителката го погледна загрижено.

— Леле! Какво ви се е случило?

— Катастррррофа — измънка Хаким през памука в устата си. Подаде паспорта си.

— Съжалявам — каза жената. Взе паспорта и въведе името му в компютъра. — Да, ето резервацията ви, господин Андрос. Шест часа за Маями. — Натисна няколко клавиша и пак погледна екрана. — Вижте какво мога да направя. Първа класа е свободна. Мисля, че там ще ви бъде по-удобно. Ще предупредя наш служител да ви посрещне в Маями. Компютърът не показва с кой полет ще летите след това, затова не мога да ви резервирам място в него. Искате ли да регистрирате багажа си?

Хаким се усмихна:

— Ддда, моля.

Жената взе куфара и му даде бордната карта. След като й благодари, той се нареди на опашката за проверка. Само един метален детектор работеше и служителите от охраната изглеждаха сънливи като полицая при главния вход. „Вече няма връщане назад“ — помисли си Хаким. Показа бордната си карта на служителя. Той — около петдесетте и с кървясали очи — само провери дали името на паспорта и на картата е едно и също. Хаким събу джапанките и много бавно се наведе да ги вдигне. Остави ги на поточната линия заедно с парите, часовника, телефона и ключовете от колата. Една служителка го попита дали може да мине през металния детектор без бастуна и той кимна. Остави бастуна и анорака на поточната линия и мина през детектора. От другата страна взе нещата си.

Успешното преминаване през проверката толкова го въодушеви, че се наложи да си напомни, че не трябва да бърза. Като се подпираше с бастуна, отиде до близкото кафене и точно се канеше да се нареди на опашката, когато си спомни за памука в устата си. Затова взе два вестника вместо кафе и тръгна към изхода за качване. По пътя извади част от памучните топчета и ги прибра в левия си джоб при другите. До изхода имаше телевизор, включен на денонощна новинарска станция. Хаким спря и погледа няколко минути. Нямаше нищо ново, освен че директорът на ФБР обяви пресконференция за 11 часа.

Качи се на самолета рано, заедно с единствения друг пътник в първа класа. Когато стюардесата дойде с чаша шампанско и портокалов сок, той реши, че нещата вървят добре и прие поканата. Тогава реши да се обади на Карим. Извади още няколко топчета памук от устата си, включи телефона и набра. За негова изненада веднага се включи гласовата поща. След сигнала Хаким се обърна към прозореца и с тих глас каза: