Винс Флин - В името на честта

— В Ню Йорк ли?

Рап осъзна, че още не й е казал всичко.

— Фермата в Айова е била купена чрез посредник преди шест-осем месеца. Адвокатът, който е сключил сделката, е от Ню Йорк. Исках да прегледам документацията му, преди буквоядите от правосъдието да цъфнат в понеделник.

— Да проследиш парите?

— Именно. Изкушавах се да отида лично и да понатупам този тип. За да съм сигурен, че ще ми каже всичко.

Кенеди поклати глава:

— Идеята не ми харесва.

Рап очакваше това, но все пак попита:

— Защо?

— Ако всичко е така, както подозираш, ФБР ще посети адвоката в понеделник. Знам, че можеш да бъдеш много убедителен, но нищо не ни гарантира, че няма да подаде жалба срещу теб. Всъщност, след като се озове заобиколен от федерални агенти, почти сигурно е, че ще подаде жалба, и тогава ще се наложи да обяснявам на цял куп сърдити хора защо един от най-добрите ми служители е набил американски гражданин, свидетел във важно криминално разследване.

Преди Рап да коментира, на вратата се почука. Дюмон влезе и се приближи. Носеше развлечени камуфлажни панталони, синя риза с къс ръкав и стара черна плетена вратовръзка с правоъгълен край. С бухналата си афроприческа приличаше на заблудена реликва от седемдесетте.

— К’во става?

— Имаме нужда от теб. — Рап му показа двете снимки. — Искам да ги изтеглиш оттук и да ги изпратиш на Джордж и Катрин. Можеш ли да го нагласиш като изтичане на информация? Първо ги изпрати на тях, а после и на всичките ни съюзници с молба да помогнат за идентифицирането им.

— Няма проблем.

— Как вървят нещата с адвоката от Ню Йорк?

— Джеймс Гордън.

По тона на Маркъс личеше, че няма нищо интересно.

— Проследи ли източника на парите? — попита Рап.

— В началото съм. За сделката в Щатите са преведени от „Чейс Манхатън“.

— Откъде са дошли в „Чейс“.

— От Насау, но за там ще ми трябва още време, за да разнищя връзката.

— Защо?

— „Роял Банк оф Насау“… много добра система за сигурност. Ще пробия защитите в крайна сметка, но ми трябва почти цял ден, ако не и целият уикенд.

— По дяволите!

Тези правила за банковата тайна вбесяваха Рап.

— Изчакай няколко часа. Ще пробвам един специален трик.

— Добре. Хайде, действай. След малко ще сляза да си взема телефона. — Рап погледна Кенеди и добави: — Обади се на Джордж и Катрин. Опитай се да им обясниш нашите затруднения.

Тя погледна часовниците на стената зад бюрото си. Натисна копчето на интеркома и нареди на секретарката си да я свърже с Бътлър и Шевал:

— Кажи им, че е спешно.

— Имаш ли някаква идея? — попита Рап.

— Няколко, но нищо гениално.

— Струва ми се, че аз имам добро предложение.

След половин минути Бътлър и Шевал бяха на линия.

— Мич е при мен — каза Кенеди, като включи телефона на високоговорител.

— Здравей, Мич — обади се Шевал. — Разбрахме се да ми пратиш ДНК пробите от шестимата терористи. Нали не си забравил?

— Извинявай, Катрин, но изникна нещо по-добро. — Рап разказа за двойното убийство в Айова, за експлозивите и фалшивите документи. — Един от тези мъже ми изглежда познат. Сигурен съм, че наскоро съм го виждал на снимка. — Рап се спогледа с Кенеди и добави: — Прилича ми на мароканец.

След кратко мълчание Шевал попита:

— Защо не ми изпратиш снимката?

— След малко ще я получиш. Прати я на твоите хора в Северна Африка. Може да имат този човек в архивите си.

— Ще го направя.

Бътлър се покашля:

— Ами другата снимка?

— Прилича ми на саудитец.

— Ясно. Какво точно търсите, Айрини?

— Опитваме се да действаме предпазливо, Джордж. Знаеш как стоят нещата. Ако обявим тези хора за издирване или кажем на федералните, те ще искат да знаят откъде сме разбрали, че са те. Засега Мич излиза с обяснението, че не приличат на мексиканци, както пише в паспортите.

— Да — намеси се Рап. — Приличат на араби.

— Снимките се получиха — обяви Шевал. — Единият определено е мароканец. До час ще имаш потвърждение от независим източник.

— Под независим такъв, който ФБР може да използва в съда, ли имаш предвид?

— Да. Съветвам ви да внимавате с другата снимка. Съмнявам се, че саудитците ще искат да ви помогнат. Може да започнат да унищожават улики.

— Не ни трябва потвърждение и за двете снимки — каза Кенеди. — Мароканецът е достатъчен, за да прехвърлим топката към ФБР.

— Нещо за мен? — попита Бътлър.

Рап се намеси:

— Ще съм ти благодарен, ако покажеш втората снимка на когото трябва.