Винс Флин - В името на честта

„Не — рече си. — Най-добре към Ню Орлиънс.“ Щеше да вземе разстоянието за десет часа, да пристигне малко преди полунощ. Тогава щеше да се отърве от колата и да се обади на своя познат. Имаше още една възможност и Хаким се изкушаваше да предпочете нея, но първо трябваше да види как ще се разиграят събитията. Купи си от аптеката силни обезболяващи и антибиотик и отново излезе на магистралата. След като изпиеше шейка, щеше да се изпикае в чашата и да я изхвърли. Сега, след като бе решил да отиде до Ню Орлиънс, оставаше да проведе един разговор. Извади мобилния си телефон от джоба и за първи път го включи.

Нагласи автопилота на 120 километра в час и изчака телефонът да се включи. След двайсет секунди апаратът издаде няколко сигнала, докато нагласи настройките, и след странно изпиукване на дисплея се появи известие за ново гласово съобщение. За момент сърцето на Хаким се сви, но после се сети, че сигурно е от мобилния оператор. Набра номера на гласовата поща и изчака. След малко металически женски глас го уведоми за нещо, което вече знаеше — че има ново съобщение. Няколко секунди по-късно един глас от не толкова отдавнашното минало го накара да потрепери:

— Наричаш ме страхливец. А ти какъв си? Измъкваш се като уплашена жена, докато съм под душа, и ме оставяш да се боря сам. Сам насред Америка. Ще си платиш за това! — Карим звучеше ядосан и Хаким се почуди дали Ахмед не си е изял боя, задето не го е спрял. — Аллах ще ти поиска сметка. Ще кажа на всички, че си предател. Една жена с мъжки органи. Макар че за второто не съм сигурен. След като изпълня мисията си, ще те открия. Ще те преследвам като куче и ще те подложа на невиждани мъчения и унижение. Бъди сигурен, че ще успея. Ще те намеря!

Хаким отново изслуша съобщението. Този път нямаше изненада, а с нея бе изчезнал и страхът от Карим. Той погледна пътя пред себе си и реши да зареже всяка предпазливост. Натисна копчето за обратно набиране и включи телефона на високоговорител. След шестото позвъняване чу гневния глас на Карим:

— Не мога да повярвам, че ми се обаждаш!

— Аз не мога да повярвам, че си оставил телефона включен. Изневеряваш на себе си. Допускаш емоциите да надделеят над така наречената ти военна дисциплина.

Карим се изсмя:

— Ти пак бягаш… както в Афганистан. Страхливец!

Хаким не смяташе да се хване на лъжите му:

— Ти си побъркан убиец и лъжец.

— Говоря само истината, Аллах ми е свидетел.

— Самозабравяш се. Аллах не одобрява това, което вършиш. Изобщо не го е грижа за теб.

— А пък ти забрави верния път. Твърде дълго живя на запад и си станал слабак. Затова винаги те надвивам толкова лесно.

— Ще видим кой ще победи накрая.

— Аз не бягам. Както Юнус, отивам право в устата на кита, докато ти бягаш при приятелите си наркопласьори.

— Искаш да кажеш, че искаш да убиваш още невинни хора… или ще накараш Ахмед да го направи вместо теб, както стори с другите? — Хаким замълча за момент и сам отговори на въпроса си. — Мисля, че ще накараш Ахмед да ти свърши работата. Прекалено си влюбен в себе си, за да рискуваш да те убият.

— Защо не дойдеш във Вашингтон да видиш какво ще направя?

— Не, благодаря. Ще изпълня дълга си да разкажа на света истината за Лъва на „Ал Кайда“.

Карим запази мълчание няколко секунди.

— Какво ще им кажеш?

— Ще разкажа защо не харесваш жени.

— Какви са тези глупости?

— Ще разкажа на всички, че Лъвът на „Ал Кайда“ си пада по малки момченца и се страхува да убива истински, въоръжени мъже. Че предпочита да убива старци и жени през нощта като обикновен престъпник.

Последва дълго мълчание. Хаким чуваше учестеното дишане на Карим от другата страна. Знаеше, че го докарва до ръба на истерията, и се усмихна на себе си.

— Ще им кажа, че изпращаш други мъже да умират вместо теб, после обираш славата им и убиваш невъоръжени момчета. Ще разкажа на света, че си зло, подло човече.

С глас, наситен със злоба, Карим изсъска:

— Ще те убия, ако ще това да е последното, което ще направя.

— Първо трябва да ме намериш, а понеже не си много умен, това няма да се случи.

— Може би ще кажа на полицията за колата, с която пътуваш. Ще подам сигнал, че е открадната.

Този път Хаким се изсмя с глас:

— Чувал ли си поговорката, че докато мълчиш, хората се чудят дали си глупак, но когато заговориш, това разсейва всички съмнения? Ако подадеш сигнал за колата и ме арестуват, просто ще разкажа всичко, което знам за теб. Дори мога да им дам твоя снимка. Много е хубава. — Отново се изсмя и знаейки, че с това ще вбеси Карим, добави: — Хайде, затварям, че бързам за самолета. Може да ти се обадя по-късно. Не убивай повече невинни хора. Чао.