Винс Флин - В името на честта

Рап чу бебешко пискане от лявата си страна и тръгна натам. На такъв прием едва ли бяха поканени много деца, затова най-вероятно беше чул гласа на Чарли Неш. Искаше да поздрави децата и Маги, да им каже колко се гордее с техния баща и съпруг, може би да потърси Арт Харис за кратък обмен на информация и после да се маха.

Едва направи три крачки, когато ухилената до уши Джули Тритин му препречи пътя. Едва метър и петдесет с високи токчета, дребната брюнетка беше изгряваща звезда в Съвета за национална сигурност. Идваше от армията и се бе изявила в една важна операция на военното разузнаване.

Тритин погледна Рап и се усмихна игриво:

— Е, Мичъл. Как успя да извъртиш тоя номер?

Рап се усмихна сдържано.

— За какво говориш, Джули?

Тритин вдигна чашата си с шампанско като за тост.

— Очаквах да кажеш така. — Заобиколи го отдясно и го хвана под ръка. Поведе го към близкия ъгъл. — Много добре.

Рап кимна и продължи да оглежда тълпата.

— Да, добре се получи.

— Знаеш какво имам предвид. За „храброст“. Между другото, къде е твоят медал?

Рап само се засмя.

— Според моите източници ролите в престрелката са били малко разменени.

— Какви източници?

— Не се опитвай да ме будалкаш. Знам, че ти си нападнал терористите, а Майк само те е прикривал от балкончето.

— Знаеш, че в битка хората се объркват. Не вярвай на всичко, което чуваш.

Тритин погледна към мястото, където стоеше Майк Неш. Беше заобиколен от цяла тълпа доброжелатели. Всички се усмихваха и искаха да се здрависат с героя на деня.

— Е… радвам се и за двама ви.

— И за двамата ли? — попита Рап.

— Да. Президентът остана малко разочарован, че се измъкна така от Белия дом тази сутрин.

Рап въздъхна:

— Знаеш как е, Джули… Политиците не ми понасят особено.

— Не отклонявай темата — каза Тритин с малко по-сериозен тон. — Президентът поръча да ти предам, че си неблагодарно копеленце и че медалът ти те чака на бюрото му. Иска лично да се отбиеш да си го вземеш.

— И за мене ли има? — с престорена изненада попита Рап.

— Да. — Тритин поклати глава и се подсмихна. — Ама ти вярно си голяма работа.

— Благодаря ти, Джули. Тебе също си те бива.

Тя се засмя и тонът й отново стана сериозен:

— Още две неща. ФБР издирва Глен Адамс.

— Можеше да се очаква, нали?

— Да, но благодарение на сенатор Огдън ти си на челно място в списъка.

Рап не издаде някакво притеснение, но с тези думи Тритин възбуди интереса му.

— Какъв списък?

— Списък на хората, които може би имат нещо общо с изчезването му.

— Доколкото разбрах… просто е напуснал страната.

Тритин сви фините си рамене и го погледна, сякаш казваше: „Абе кой знае какво е станало?“

Рап видя децата на Неш и прошепна с половин уста:

— Чух, че пиел много.

— И аз така чух, но както знаеш… ФБР ще провери всяка следа.

— Дори да им е показана от отмъстителна вещица като Огдън?

— Особено ако им е показана от отмъстителна вещица като Огдън.

— Чудесно.

— В момента може да се окаже уязвима — отбеляза Тритин, без да го поглежда.

— В какъв смисъл?

— Една наша нова приятелка сподели, че Огдън разправяла пред най-доверените си хора, че в атаките от миналата седмица има нещо гнило.

Рап застина неподвижно за миг, после се обърна към Тритин.

— Какво ще рече това, по дяволите?

Тритин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Мисли, че са организирани от определени хора в тази сграда, които искат по този начин да елиминират критиците си и да насадят антиислямски настроения.

— Какво? — Рап не знаеше дали да се ядосва, да се притеснява, или да се смее. — И да убият цял куп невинни хора? Включително много свои колеги в центъра за борба с тероризма?

— Както повечето теории за конспирация, тази е много добре подплатена откъм мотиви, но куца откъм доказателства.

— Това е лудост… не ме разбирай криво, колкото и да мразя тези продажни глупаци в Сената, трябва да съм откачен, за да го направя.

— Президентът е на същото мнение. Затова ми поръча тихо да пусна информацията в пресата.

— Защо? — възкликна Рап. — Това е последното, което искаме да се говори за нас.

— То вече се говори. Поне в интернет. Същите смешници, които мислят, че атентатите от 11 септември са организирани от собственото ни правителство. Причината, Мич, е, че президентът иска най-после да се отърве от нея. Писнало му е от глупостите й. Не си е позволявал да го казва публично, но мисли, че тази жена не е с всичкия си.