Винс Флин - В името на честта

— Да, така е. Това се опитвам да обясня и на бодигарда си, който, съвсем разбираемо, не ви харесва много.

— Нямам нищо срещу него. Просто исках да взема Джонсън и да се омета, а той ми пречеше.

— Защо толкова ви беше притрябвал? Едва ли заради съвместната му работа с мен.

За това Рап не беше много сигурен. Дали Джонсън бе продавал допълнителна информация на Сидоров или на друг? Това трябваше да се изясни, но в момента той искаше да обсъдят нещо друго.

— Отношенията му с вас не ме интересуват. Поне засега. Да кажем просто, че някои от нещата, които е правил, засегнаха определени хора.

— Какви неща?

— Неща, в които е по-добре да не се бъркате.

— Ясно.

Старицата донесе табличка с чаши и каничка и сипа кафе за двамата. Сидоров си сложи сметана и захар. Рап го предпочиташе черно.

— Добре. Какво мога да направя за вас в този ранен час?

— Ранен ли? Почти обяд е.

Сидоров се усмихна:

— Аз съм млад човек, господин Рап. Понятието „рано“ е относително.

— Предполагам. — Рап отпи глътка кафе. — Макс ми разказа за дейността ви в Куба.

— Наистина ли? Платих му доста солидна сума. Надявах се, че за тези пари ще си държи устата затворена.

— Умея да предразполагам хората.

— Да… представям си. — Сидоров го погледна изпитателно. — Добре, за какво сте тук?

— Свързано е с Куба.

— Да?

— Имате ли връзки с генерал Рамирес?

— Всеки, който иска разрешение да прави нещо в Куба, минава през Рамирес.

— Така се говори. — Рап побутна чашата си и добави: — Искам да се срещна с него.

— Мисля, че може да се уреди.

— На четири очи.

— Разбира се. Но защо трябва аз да ви помагам?

— Не искам да разбере, че ще се среща с мене, докато не стане твърде късно, за да се откаже. И предпочитам да се срещнем на неутрална територия.

— Генералът е опасен човек — измърмори Сидоров.

— А за мен какво мислите, Пьотър?

Руснакът се замисли за момент, после обясни:

— Три години съм изгубил, докато създам тази връзка. Инвестирал съм сериозни средства. Защо да я подлагам на изпитание с нещо, което очевидно крие голям риск?

Рап беше очаквал този отговор.

— Защото мисля, че можете да го използвате за своя изгода.

— Как?

Рап се усмихна:

— Това е неофициална информация, но има един човек, който живее недалеч оттук. В голяма бяла къща. Сигурно се сещате. По причини, които не съм сигурен, че можете да разберете, той не е доволен от определени събития през последната седмица. — Рап не се стесняваше и да преувеличи малко. — Нареди ми да накажа всеки, който по някакъв начин е помогнал на терористите.

— Какво общо има генерал Рамирес?

Рап обясни как откраднатите наркотици са били превозени до Куба. Как Рамирес е позволил на терористите да използват страната му като база за подготовка на нападението, а в замяна е получил солиден дял от наркотиците.

Сидоров се намръщи, докато слушаше. След като Рап свърши, заяви:

— Ненавиждам наркотиците. Бягам от тях като от чума. Много вредят на бизнеса, особено на моя, но не обвинявам онези, които са решили да изкарват прехраната си с тях.

— Не ви карам да застанете срещу Рамирес.

— Искате само да ви помогна да го убиете.

Рап не отговори пряко:

— Искам да дам на генерала шанс да се реваншира за стореното.

— По какъв начин?

— Като ми даде информация за човека, с когото е работил.

— Някой от терористите ли?

— Да.

— Ами ако не иска да ви каже?

— Ще ми каже, вярвайте ми.

Сидоров се замисли. След малко измърмори:

— Тези терористи са лоши хора. Не мога да ги разбера и не искам да имам нищо общо с тях. Все още не виждам причина да се замесвам в това.

Рап се усмихна. Сидоров, като всеки добър бизнесмен, искаше да знае какво ще спечели.

— Когато Кастро си отиде окончателно, ще настане истинска война за позиции. Каквото и да сте купили или взели под наем там, конкуренцията ще бъде огромна — кубинските емигранти, чиито имоти са били отнети от диктатора. Ще си ги поискат обратно или поне да получат някакви компенсации за тях. Борбата ще бъде жестока и скъпа и всеки съюзник ще ви бъде от полза. Но няма какво да ви обяснявам, нали точно затова сте наели Макс Джонсън да се рови в мръсните тайни на важни сенатори и конгресмени.

Сидоров се усмихна:

— Сигурно имате да предложите и още нещо.

— Моите услуги.

— Вашите услуги?

— Тази армия от телохранители около вас е доказателство, че през сравнително кратката си кариера сте си създали доста врагове.