— Започва.
Тримата погледнаха екрана. Американският президент се качи на подиума в парка на Белия дом и започна да чете предварително подготвена реч. Карим се намръщи и за момент си помисли какво ли ще е, ако убие президента на Съединените щати. Така със сигурност щеше да си спечели вечна слава пред Аллах и мюсюлманите по целия свят. Президентът мънкаше някакви глупости за труда, дълга, саможертвата и упоритостта на спасителите и полицаите през изминалата седмица. Карим не за първи път забеляза, че големите политици обожават да слушат собствения си глас. Те бяха като ходещи речници. Използваха по няколко прилагателни, когато и едно щеше да свърши работа. Така сигурно се мислеха за по-умни.
Президентът говореше за загубата, която ги е сполетяла. Задави се, когато спомена, че бил загубил скъпи приятели в експлозиите, и кратко спомена, че почти всеки ден през последната седмица е ходил на погребения. С по-властен глас изброи няколко трагични събития, сполетели страната през последните осем години, и даде пример как американците винаги са устоявали на трудностите и са оцелявали. Това, което каза после, прикова интереса на Карим.
— Във връзка с подлите нападения от миналата седмица има една неразказана глава, която досега пазех в тайна от вас. Причините да не обявя това по-рано са сложни, но най-общо са свързани с проблемите на националната сигурност. Освен трите ресторанта, които бяха взривени миналата седмица, бе извършено нападение и срещу една федерална сграда във Вирджиния. Вече се чуват всякакви слухове за това коя е сградата и за подробностите около нападението. Става дума за Националния антитерористичен център. Както подсказва името, това е сравнително новообразувано звено от отделите за борба с тероризма на ФБР и ЦРУ, включващо също специалисти от още десетина други служби и организации. Това е главният щаб на борбата срещу тероризма. Броени часове след подлите нападения във Вашингтон миналата седмица…
Карим посочи телевизора и закрещя:
— Подли! Пускат безпилотни самолети от Пакистан и бомбардират села с жени и деца, а нас нарича подлеци!
Хаким се изкушаваше да изтъкне, че причината за тези бомбардировки е в това, че „Ал Кайда“ обича да се крие под полите на споменатите жени, но реши, че това ще изкара приятеля му от кожата, а искаше да остане жив поне докато президентът завърши речта си.
— … през портала на Националния антитерористичен център влязъл черен микробус, маскиран като автомобил на спасителните служби. Вътре имало шестима тежковъоръжени мъже, дегизирани като полицаи от специалните части. Те застреляли охраната и проникнали в сградата. Качили се на последния етаж, където се намира Оперативният център за борба с тероризма. Нападателите нахлули там и открили огън по невъоръжените служители, които в това време самоотвержено се опитвали да помагат на хората, ангажирани в спасителните операции. За щастие няколко от тях имали оръжие. Един такъв човек е при нас днес.
Президентът замълча и погледна към по-млад мъж с черен костюм и медал, окачен на врата му на трицветна копринена лента.
— Искам да ви представя Майк Неш. Господин Неш е бивш офицер от Морската пехота и доскоро работеше като агент под прикритие в службата за секретно разузнаване на ЦРУ.
Карим посочи телевизора и изрева:
— Това е змията, която изпращаше агентите си в нашите джамии!
Президентът продължи:
— Господин Неш е бил в сградата миналата седмица по време на нападението и с ужас и объркване видял как шестимата въоръжени мъже нахлуват в оперативния център и започват да избиват колегите му. Опитен боец и специалист по военна тактика, господин Неш преценил ситуацията и реагирал мигновено. Пренебрегвайки опасността, той направил последното, което са очаквали терористите… Нападнал бойната им формация. Храбростта и превъзходната му подготовка изненадали терористите. Само за няколко секунди, въоръжен единствено с пистолет, господин Неш застрелял и убил и шестимата. Скоро обаче той забелязал, че мъжете носят жилетки, натъпкани с експлозив и снабдени с часовникови взриватели, нагласени да избухнат след по-малко от две минути. Господин Неш и колегите му мигновено намерили решение и успели да изхвърлят шестте трупа през прозореца на шестия етаж. Експлозивите избухнали, без да причинят повече жертви. Смелостта на господин Неш трябва да ни напомня…
Хаким забеляза летящия предмет части от секундата преди той да удари телевизора и да разбие екрана. Обърна се и видя Карим, стиснал яростно юмруци и с опънати сухожилия на врата, сякаш всеки момент щяха да пробият кожата и да изскочат навън.
Читать дальше