Винс Флин - В името на честта

— „Всички средства“? Вече говориш като него. Много добре знаеш какво одобрява Аллах и какво не одобрява. Кажи ми… мислиш ли, че би одобрил онова, което сторихте снощи от Негово име?

Преди Ахмед да отговори, Карим влезе през входната врата. Спря в антрето и погледна подозрително двамата мъже.

— Какво си шушукате?

Ахмед побърза да отговори:

— Казвах му за голямата пресконференция в Белия дом.

— За какво?

— Президентът ще говори за случилото се миналата седмица във Вашингтон.

— Какво има да говори? — Карим прибра пистолета си в кобура и свали дънковото си яке. — Ние победихме… те загубиха.

Ахмед погледна нервно Хаким и измънка:

— Обсъждат предположения за разследването.

— Кой?

Ахмед го погледна объркано:

— Не разбирам.

— Кой обсъжда предположения за разследването?

— Репортерите. Цитират източници от правителството.

— Хубаво. Малко информация няма да ни е излишна.

Карим тръгна към кухнята. Ахмед погледна разтревожено Хаким и прошепна:

— Дръж се прилично. Не го ядосвай.

След тези думи последва Карим в кухнята. Хаким отново погледна телевизора и се запита колко още им остава до заключителния сблъсък с полицията. След малко Карим се върна в стаята. Носеше черната раница на Хаким. Постави я на масичката и отвори джобовете. Извади три мобилни телефона и попита:

— Защо не си ми казал за тях?

Хаким погледна трите предплатени апарата, които беше купил преди няколко месеца.

— Казах ти.

— Не си.

Хаким го погледна предпазливо. Карим търсеше нов повод за сбиване.

— Казах ти, когато бяхме в онази ферма. В Айова.

— Не си ми казал.

Хаким преглътна.

— В деня, след като пристигнахме, ги сложих да се зареждат. Бяха в кухнята. На плота.

Въпреки побоя той помнеше всичко. Карим го беше попитал за телефоните.

— Не съм ги видял — заяви той.

Лъжеше.

— Купих ги преди няколко месеца. Могат да се използват и като радиостанции. Включват се със страничните копчета.

— Къде и как си ги купил? — попита Карим, като разтърси телефоните.

— От Ню Орлиънс и платих в брой.

Бяха обсъждали всичко това миналия уикенд.

— Не си спомням да съм ти давал разрешение за това.

— Няма как да се проследят.

— Ами записът от охранителната камера в магазина?

— Възможността е нищожна. Бях с очила и шапка и говорех с британски акцент.

Карим се замисли за момент. Погледна телефоните и заяви:

— Не искам повече тайни. — Хвърли единия телефон на Хаким, а другия на Ахмед, който стоеше до вратата на трапезарията. — Няма да ги включвате без разрешение. Програмирани ли са номерата и на трите?

— Да.

Карим прибра третия телефон в джоба си и излезе, без да каже нищо. Хаким погледна апарата в ръката си и за момент се усъмни в здравия си разум. Дали случилото се в Айова беше само плод на въображението му? Абсурд. Много добре си спомняше, че бяха обсъждали въпроса за телефоните. Изрично бе казал на Карим, че ги е купил, като е спазил всички мерки за сигурност. Беше му обяснил, че апаратите ще им трябват, в случай че се разделят. Това означаваше, че Карим или имаше пропуски в паметта, или удобно забравяше когато му изнася. Хаким знаеше истината и започваше да разбира безумието на Карим. Проблемът не беше в него или в някого другиго. Целта не беше да се защитят Аллах и честта на исляма или да се сразят колониалистите. Всичко се правеше, за да се подхранва егото на Лъва на „Ал Кайда“.

Рап пътуваше по Масачузетс Авеню към Рок Крийк. Във въображението си виждаше истинска географска карта. Червена линия свързваше основните обекти, важните места и факти. Беше говорил със специален агент Арт Харис, старшия представител на ФБР в Националния антитерористичен център. Арт току-що бе маркирал нов обект върху мисловната карта на Рап, макар че изглеждаше много странно. Рап имаше стопроцентово доверие на Харис, затова внимателно изслуша всички подробности.

Двамата имаха взаимноизгодна уговорка. По неофициални канали Арт предаваше на Рап всяка информация за разследвания на ФБР, които можеха да му послужат. Нищо не оставаше на хартия. През последните няколко години тази навреме получена информация бе позволила на Рап да реагира достатъчно бързо и да изпревари всички останали служители на реда, както и адвокатите.

Харис му разказа за едно разследване в Айова. В мазето на опожарена ферма били намерени два трупа. Били много обгорени и това правело разпознаването невъзможно, но според предварителните данни имали рани от куршуми. Местният шериф бил почти абсолютно сигурен, че са двама ловци, които изчезнали предишния ден. Харис разказа подробно предположенията на шерифа за случилото се. На Рап всичко това му звучеше като добър сценарий за епизод от детективски филм, но се досети, че сигурно има още нещо, защото иначе Арт нямаше да му губи времето.